Кръгла маса „100 години от убийството на Тодор Александров“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

На 10 септември 1924 г. в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Кюстендил се състоя кръгла маса под наслов „100 години от убийството на Тодор Александров“. Тя бе организирана от Института за исторически изследвания (ИИстИ) при Българската академия на науките, Македонския научен институт (МНИ) и Националния пресклуб на БТА. Модераторът на проявата, доц. д-р Ангел Джонев от ИИстИ откри научния форум. 

Той обрисува ролята и мястото на Т. Александров за националноосвободителното движение на македонските българи, от чиято смърт е изминал един век. Припомни, че сградата на Пресклуба на БТА е място на памет. Това е къщата на баба Дона Ковачева, използвана за база на ВМОРО, в която са отсядали известни дейци, укривано е оръжие, лекувани са ранени. Понастоящем къщата е паметник на културата. Доц. Джонев съобщи, че по време на дискусията ще бъде презентирана мултимедийна изложба, посветена на Т. Александров. Тя е сътворена от доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Кирил Алексиев и докт. Николета Войнова. 

Думата бе дадена първо на д-р Слави Славов от ИИстИ при БАН. Той обособи революционната дейност на Т. Александров на три периода – до започването на Балканската война (1912), по време на войните (1912–1918) и след Първата световна война. Според С. Славов за разлика от повечето ръководни дейци, които сякаш се амортизират и остават встрани в движението в по-късен период, напротив – Александров с неизчерпаема енергия и без обезверяване засилва дейността си през годините. Важен негов принос е възобновяването на ВМОРО през 1910 г. В навечерието на Балканска война деецът застава на твърди обединистки позиции, отказва да признае сръбска част от Македония и „спорна зона“. 

Д-р Георги Георгиев от ИИстИ при БАН представи темата за Тодор Александров и второто възсъздаване на ВМОРО (1913–1915). Отличително качество, което се проявява в неговия характер е безкомпромисност към околните, към себе и по отношение на идеята за освобождение на Македония. Във времето на крушение през 1913 г. той намира сили да възобнови за втори път ВМОРО. Решава проблема с липсата на необходимите за дейността ѝ финансови средства, които българската държава не е в състояние да осигури. Изходът е намерен в лицето на външни източници – през 1914 г. Австро-Унгария, Турция и Германия отделят суми за организацията, които спомагат тя да възвърне силата си като важен регионален фактор. 

Доц. д-р Живко Лефтеров от Нов български университет, също член на МНИ като останалите колеги, сподели виждания за дейността на Тодор Александров по време на Първата световна война. Това е периодът, в който ръководителите на ВМОРО Александър Протогеров и Т. Александров имат най-силно влияние върху българския военно-политически и обществен живот на страната. Лефтеров изрази мнение, че тези взаимоотношения нямат аналог в други периоди. Основната причина за това е, че курсът на управляващите съвпада с идеите на ВМОРО за съдбата на Македония. 

Независимо от средствата, които организацията получава от външни източници, Александров се противопоставя на чуждестранни интереси, защитавайки с достойнство българския национален интерес, Д-р Володя Милачков от ИИстИ при БАН анализира контактите и връзките между Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и лидера на ВМРО Тодор Александров след Първата световна война. Според Милачков ВДРО е създадена през 1923 г. по модел на ВМРО. През този период тя също влиза в сложни взаимоотношенията с комунистически функционери от Русия. Кремъл обаче преследва свои цели, които не отговарят на стремежите на потиснатите българи в Добруджа и Македония за отхвърляне на чуждите режими. Тези връзки носят риск за българското освободително движение, което е подложено на тежки изпитания, вкл. и настъпили междуособици като последици от обвързването с Коминтерна. 

Доц. д-р Александров Гребенаров от ИИстИ се спря на третото възстановяване на организацията от Тодор Александров след Първата световна война. Той посочи неговия принос за изграждане на помощни организации на ВМРО в Петрички окръг и Вардарска Македония. Подчерта ролята му за създаването на две формации, които съществуват до днес – Съюзът на македонските политически/патриотични организации в САЩ и Канада, създаден през 1922 г., и Македонският научен институт, учреден през 1923 г. 

Засегна тезите за убийството му, спирайки се на най-популярната от тях, че убийството е поръчано от Москва, а в заговора са привлечени дейци от легалното и революционното македонско движение. Доц. А. Джонев в презентация си разгледа местата на памет на Тодор Александров в България и извън държавните граници. Той се спря по-детайлно на паметника му в Кюстендил и неговата превратна съдба. Първият паметник, дело на скулптора Андрей Николов, открит през 1928 г. е разположен в централния градски площад. На гърба му са изписани имена на загинали дейци. След 19 май 1934 г., в знак на подобрените отношения с Югославия, той е демонтиран и преместен, а през 1947 г. е взривен. 

Паметникът е възстановен през 1991 г. Създаден е по първообраза от скулптора Владимир Гиновски. А. Джонев изрази мнение, че се забелязва видима зависимост – „колкото по-топли са българо-югославските отношения, толкова този паметник става ненужен“. Към кръглата маса, излъчвана онлайн на фейсбук страницата на Националния пресклуб на БТА, проявиха интерес множество зрители и слушатели. Освен в България, дискусията намери отзвук в Р Сърбия и Р Северна Македония. 

 Участниците в научния форум, в знак на признателност към живота и делата на легендарния революционер Тодор Александров, от името на Македонския научен институт поднесоха венец на паметника му в Кюстендил.