Национално честване „1010 години България помни цар Самуил“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

По инициатива на Македонския научен институт, съвместно с Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Община Петрич бе подготвена, организирана и проведена международна научна конференция в памет на цар Самуил (6 октомври 2024 г.) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. 

(Вижте снимки от събитието тук)

Проявата бе насърчена от президента на Република България г-н Румен Радев и бе осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Р България. За нейното провеждане изключително важна роля изигра любезното домакинство на Община Петрич и на Историческия музей в града. За организацията на форума много допринесоха кметът на общината г-н Димитър Бръчков, както и неговите сътрудници в лицето на г-жа Нина Попова, г-жа Катя Стоянова, г-жа Надя Василска-Бегинова, г-н Кирил Танушев, г-н Методи Бисерков и служителите от местния музей. Международната научна конференция се вписва в проявите на националното честване „1010 години България помни цар Самуил“, осъществени на територията на община Петрич. На 5 октомври 2024 г. участниците в конференцията присъстваха на възпоменателна вечер „Памет за Самуил“ проведена в Националния парк-музей „Самуилова крепост“. 

В началото бе представен литературно-музикален спектакъл с участието на петричките ансамбли „Македонци“, „Хераклея“, сдружение „Млад планинар“ и ансамбъл „Елици“ от София. Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски в съслужение с Негово Високопреосвещенство Серафим, митрополит на Неврокоп, и Негово преосвещенство Наум, митрополит на Струмица, отслужи заупокойна молитва в памет на Самуил и неговите воини. Вечерта завърши с тържествена заря-проверка с участието на Национална гвардейска част и Трето бригадно командване – Благоевград. Речи произнесоха кметът на Община Петрич и президентът на Република България. Накрая пред паметника на цар Самуил бяха поднесени венци и цветя от държавни и обществени организации, от български политически партии и от граждани. На тържествените прояви присъстваха хиляди хора от Петрич и околните села. Международната научна конференция бе проведена на 6 октомври 2024 г. в залите на Историческия музей – Петрич. 

В нея взеха участие 18 учени от България, Германия, Гърция, Полша и Русия. Домакинско приветствие към участниците прочете г-н Димитър Бръчков. Специален поздравителен адрес от г-н Румен Радев, президент на Р България, прочете г-н Илин Димитров, секретар на държавния глава по образование, наука и туризъм. Приветствия към участниците произнесоха чл.-кор. Стефан Хаджитодоров (заместник-председател на Българската академия на науките) и доц. д-р Христо Попов (директор на Националния археологически институт с музей – БАН). 

Конференцията започна работа с пленарен доклад на световноизвестния немски византинист проф. Петър Шрайнер (Кьолнски университет, Германия) на тема „Цар Самуил и неговата епоха в приписките на софийския ръкопис на Йоан Скилица“. В резултат на дълголетната си работа с ръкопис на Хрониката от Йоан Скилица той изложи по-важните си изводи. В полетата на посочения ръкопис са направени 335 приписки, които са дело на един човек (анотатор). Най-вероятно това е бил архиепископът на автокефалната Българска църква в Охрид – Теофилакт (1090/1092 – след 1108). Той е знаел името на комит Никола и неговите четирима сина. Една интересна особеност в бележките на Теофилакт, е че той нарича Самуил βασιλεύς, за разлика от Скилица, който го характеризира с обичайната за българските владетели титла – ἄρχων. 

Сред другите приписки следва да се отбележат и тези за убийството на цар Йоан-Владислав (февруари 1018 г.) и за въстанието на Петър Делян 1040–1041). Първото заседание започна с доклада на проф. д-р Георги Н. Николов (Македонски научен институт, България) „Самуилова България (971 – 1041): название, хронологични граници, териториален обхват и политическо съдържание“. Авторът изясни главните характеристики на понятието Самуилова България, като посочи, че личността на цар Самуил (997–1014) и неговите деяния в най-голяма степен олицетворяват същността на протеклите през този период исторически процеси и събития. Фигурата на Самуил и като военачалник, и като цар е намерила място в българската историческа памет и е спомената в многобройни чужди извори. 

 Проф. д-р Мария Йовчева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) прочете доклад на тема „Култът към св. Ахил Лариски (Преспански) според свидетелствата на средновековната южнославянска богослужебна книжнина“. Тя се съсредоточи върху първия етап на култа към св. Ахил сред южните славяни, чието начало е положено, след като цар Самуил пренася мощите му от Лариса (985/986 г.). Привлечените писмени извори показват, че както и при други „българизирани“ светци във вековното честване на св. Ахил се преплитат две главни тенденции (византийска и домашна). Изказано бе предположението, че почитането му е наследено от старобългарската епоха чрез текстовете за него в състава на различните богослужебни книги, но най-вероятно светецът вече е възприеман не като общобългарски покровител, а по-скоро символизира приемствеността с българския светителски репертоар от X в. и олицетворява континуитета между Преспа / Охрид и Търново, т.е. между ранносредновековното Българско царство и възобновеното Българско царство. 

Докладът на доц. д-р Кирил Маринов (Лодзки университет, Полша) бе онасловен „Проходи, укрепления, обитатели: българските планини по време на войната с Комитопулите в светлината на византийските извори“ Авторът отбеляза, че византийските автори споменават трудоемкостта на придвижването по българска територия. Планините са непроходими, долините са гористи и пълни с пропасти и неравности, бездни, скали, а достъпът към тях е възможен единствено по определени пътища. Анализът на изворите дава ясна представа за стратегията на българите, умело използващи военните преимущества над придвижващите се в по-ниското византийци, преимущества които им осигурявали възвишенията и планинските масиви. 

Чрез конферентна видеовръзка проф. д.и.н. Дмитри Поливянни (Ивановски държавен университет, Русия) прочете своя доклад „Цар Самуил и неговото време в руската средновековна историопис“. Авторът представи много сведения от руската средновековна хронистика, които съдържат информация за цар Самуил. 

Проф. д-р Ярослав Дудек (Университет Зельона Гура, Полша) изнесе доклад на тема „Българската държава и степните народи в Причерноморието по времето на Самуил и неговите наследници“. Полският учен отбелязва, че от степните народи, населяващи земите на север от Дунав, България през управлението на комитопулите би могла да влезе в контакт единствено с печенегите. 

Докладът на проф. д.и.н. Илия Г. Илиев (Институт за исторически изследвания – БАН) „Византийските извори за историята на Самуилова България – хиляда години по-късно“ бе задочно представен. Основно място в него заемат 13-те летописни добавки към Виенския ръкопис (Cod. Vind. Hist. Gr. 74) от 1118 г. към хрониката на Йоан Скилица, добавени от автора на ръкописа – епископът на Девол, Михаил през 1118 г. 

След обедната пауза бе прочетено приветствие към участниците в конференцията, отправено от Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Ансамбъл „Елици“ под ръководството на своя художествен ръководител Даниел Иванов изпълни „Песен за цар Самуил“ и църковни песнопения. Следобедните заседания започнаха с представянето на книгата „Документи за архиепископията в Охрид“. Т. І. Съставител и предговор: Павел Павлов, Превод и коментари: Павел Павлов, Светослав Риболов, Венцислав Каравълчев, Гръцки текст: Светослав Риболов, Карти: Теодор Аврамов. София, 2024. 

Голям интерес бе проявен към доклада на доц. д-р Изабел Гримм-Щаделман (Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиян) „Медицински поглед към феномена ослепяване според византийските извори“. Тя представи различните средства за ослепяване. Доц. д-р Ангел Николов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) говори по една дискусионна тема – „Още веднъж за прозвището на Василий ІІ „Българоубиец“. Сред приведените нови доказателства, авторът цитира една твърде интересна анонимна епиграма (снета от епиграфски паметник) за обновяването на крепостни стени (най-вероятно на Константинопол), в която след реторичен въпрос към пътника, който се чуди кой е извършил съответния ремонт, се дава отговор: „Василий, могъщият Българоубиец, роденият в пурпур и господар на Рим, който имаше за брат император Константин“. 

Тя е била публикувана за пръв през 1835 г. Ангел Николов цитира мнението на нейния издател, австрийският византинист Андреас Роби: „Терминът „Българоубиец“ се е използвал поне от средата на XII в., а може би дори от XI в., ако се приеме, че епиграмата, действително е съществувала първоначално като надпис, то това би било доказателство, че Василий II е бил известен като „Българоубиец“ още приживе“. Немският медиевист и добър познавач на българската средновековна история Даниел Цийман (Централен европейски университет, Виена) прочете доклад на тема: „Легенди и истории за женитби около цар Самуил“. 

Във фокуса на неговото проучване бяха главно сведенията за браковете на Самуиловите дъщери – Мирослава и Косара (Теодора). Докладът на проф. д-р Николай Кънев (Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“) „Самуиловата дъщеря Мирослава и нейното удостояване с титлата патрикия-зости“ по същество беше едно аналитично изследване на тази единствена, давана на жена, титла в императорския двор на Византия. След като се спря на всички личности, носители на патрикия-зости авторът направи заключението, че удостояването на Мирослава с тази титла е доказателство за нейната родова принадлежност към българската царска династия. Гл. ас д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей – БАН) прочете своя доклад „Каменните надписи на комитопулите и техните наследници и мястото им в средновековната кирилска епиграфика“. 

Изказаната по-рано теза, че в базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро през 993 г. е погребана майката на комитопулите – Рипсимия намери потвърждение в изложението на д-р Сенгалевич, който приведе убедителни доказателства, че плочата с надписа от с. Герман, всъщност е служила като покривен капак на един от каменните саркофази в църквата. Авторът обстойно се спря и на другите надписи от този период – тези от Битоля, Воден, Михаловце и др. Докладът на докторант Елена Слатинска-Ованезова и проф. д-р Георги Н. Николов (Софийски университет Св. Климент Охридски“) „Първи сведения за откриването на строително-летописния надпис от Битоля през 1956 г. и неговата интерпретация“ презентиран от докторанта представи най-ранните съобщения за откриването на надписа и първите публикации за него в тогавашните Народна Република Македония и Народна Република България. 

Забелязва се фактът, че първоначално в Скопие никой не оспорва автентичността на Битолския надпис, за разлика от публикациите през последните десетина години, когато в Р Северна Македония се прокарва тезата, че надписът е фалшификат от ХХ в. 

Д-р Михаил Раев (Софийски университет Св. Климент Охридски“) прочете доклад на тема „Идеологическа стратегия използвана в „Историята“ на Лъв Дякон за делегитимиране на цар Борис ІІ“. Специално внимание той отдели на израза κοίρανος τῶν Βουλγαρών, като посочи изворите, в които той се среща и интерпретацията му в съвременната историография. 

Интересни и малко познати факти предложи докладът на д-р Евелина Минева (Атински национален университет „Йоанис Каподистриас“) „Охрид и Самуил в новогръцката книжнина (ХІХ – началото на ХХ в.“. Тя разгледа представените творби в три групи: църковно-богословска книжнина (Атанасий Пароски. „Небесният съд“. Лайпциг, 1805), исторически трактати (Харилаос Димопулос „Преглед на източните народи. Втора част: История на българите, заедно с моралното и интелектуално състояние и политическото им положение на Изток“. Браила, 1866; Н. Й. Коконис. „История на българите“. Атина, 1877) и художествена литература (автори: Йон Драгумис (1878 – 1920) и Пенелопи Делта (1874 – 1941). 

Гл. ас. д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей – БАН) прочете доклад на тема „Политическите граници в района на Средна Струма през ІХ – началото на ХІ в.“ Фактически авторът проследи българското териториално разширение в Източна Македония и динамиката на границите в региона. Под Средна Струма М. Златков визира териториите между Кресненския и Рупелския пролом, и между Пирин и с. Ключ. 

С много богат илюстративен материал доц. д-р Валери Йотов (Общински културен институт, гр. Бяла) представи доклада си „Средновековният меч – начин на носене“. Като нагледни примери, авторът бе привлякъл както материали от археологически разкопки, така и много средновековни миниатюри. Докладът на проф. д-р Тома Томов (Нов български университет) „Бележка за името Кракра“ бе посветен на знаменития воевода и крепостен управител на Перник в Самуилова България. Според автора не става дума за прабългарско име Κρακρᾶς – пославянчена форма от тюрко-българското „черен“: kara-kara/ Qara-qara, а за славянски прякор, който произлиза от глагола „грача“, т.е. „гра-гра“. 

 Заседанията бяха последвани от оживени дискусии по прочетените доклади. След окончателна доработка на представените изследвания за публикация се очаква в началото на 2025 г. да бъде издаден сборник с материали от конференцията в Петрич. В заключение може да се каже, че този научен форум значително обогати знанията за историята на Самуилова България и проправи пътя за едно мащабно и ново изследване на тази епоха от българското минало. 

 Проф. д-р Георги Н. Николов