Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9
През месец август се навършиха 23 години от подписването на
Охридския рамков договор, който целеше прекратяването на конфликта
и регулирането на политическите отношения между двете най-големи
общности в Република (Северна) Македония, между македонците и
албанците. Това споразумение, освен общата част, съдържа и три
анекса: за конституционните изменения; за промените в нормативните
актове; за прилагането и за мерките за изграждане на доверие. Важно
място се отдава на хармоничното развитие на гражданското общество,
спазвайки едновременно и колективните права, етническата
идентичност и интересите на всички граждани на държавата.
Споразумението предвижда установяването на специални процедури
за въпросите, свързани с правата на етническите общности.
След това
се предвиждат механизми за избор на състава на държавните органи и
определянето на етнически квоти в тях.
Споразумението включва и ангажимента за приемането на няколко
закона, които са свързани с официализирането на статута на албанския
език, гарантирането на правата в областта на културата, включването в
държавните органи и структури и други. Някои от тези закони все още не
са прилагани, например в областта на местното самоуправление.
Един от основните закони, който трябваше да бъдат гласуван в тази
връзка, е Законът за използване на езиците. Той беше приет от
македонския парламент през 2018 г. и се сметна като голяма победа за
официализирането на статута на албанския език в Република Северна
Македония. През 2019 г. обаче 13 македонски партии, сдружения и
инициативи, включително и опозиционната тогава ВМРО-ДПМНЕ,
оспориха този закон в Конституционния съд на Република Северна
Македония. Пет години този орган не вземаше отношение към това
искане, но през септември реши да се задейства по казуса.
Председателят на Конституционния съд на Република Северна
Македония Дарко Костадиновски, заяви пред македонски медии в началото на септември, че „законът за езиците създаде хаос и на този
хаос трябва да му се сложи край“. Албански политици окачествиха това
изказване като част от поредицата позиции и действия на представители
на македонското общество и политика през последните седмици, които
за албанците звучат като опит за „реванш“ спрямо успехите им в
извоюването на колективни права. Албанските политици осъждат
категорично всякакъв намек, че този толкова важен за тях закон ще бъде
отменен частично или дори напълно. Той беше приет в едно време,
когато албанските партии фактически решаваха коя от двете големи
македонски партии ще управлява и успяха да прокарат закон, който
предоставяше големи пространства за употребата на албанския език в
публичната сфера. Има различни сценарии за решението на
конституционните съдии, което трябва да се вземе в началото на месец
октомври – частична, временна или пълна отмяна на закона. Това се
схваща от албански анализатори като нарушаване на основен
конституционен принцип: придобити права не могат да се ограничават,
а още повече да се отменят.
Според албанската гледна точка отмяната, частична или пълна, на
закона би означавало сериозно застрашаване на правото за използване
на езиците в публичното пространство, основно човешко право, което е
заложено още в Охридското споразумение, а след това е уредено на
конституционно и законово ниво. Албански анализатори тълкуват думите
на председателя на Конституционния съд като ясен сигнал какво
решение се очаква да се вземе. Подобни изказвания на Дарко
Костадиновски се схващат като нарушение и на неговата неутралност.
Позицията на македонската страна в спора, изразявана от политически
партии като „Левица“ и други групи, които сезираха Конституционния съд
още през 2019 г., се подкрепя и от мнение на Венецианската комисия.
Тази организация характеризира Закона за използване на езиците като
„неиздържан юридически, нереализируем, обременен“, използвайки и
други квалификации в този дух.
Албанските политици дават категорични обещания, че няма да позволят
понижаване на статута на албанския език, още повече че сериозен
акцент в предизборните платформи на албанските партии беше
премахването на съчетанието „език, който говорят 20%“ в Конституцията
и замяната му с „албански език“. Конституционните съдии албанци
(предложени от Демократичния съюз за интеграция) са недостатъчни, за
да спрат евентуалната отмяна на закона. Протести едва ли биха успели
да спрат отмяната, но могат само до доведат до повишаване на
междуетническото напрежение.
В тази ситуация, ако Законът за използване на езиците действително бъде
отменен или обезсилен от Конституционния съд, албанските партии
имат един правилен ход – да изработят и предложат нов Закон за
езиците. Преди приемането на такъв закон трябва да се реши и конституционният статут на албанския език посредством изричното му
закрепване в конституцията на страната.
Албански анализатори си дават сметка и за ролята на „българския
фактор“ при развитието на нормативните актове в Северна Македония,
защото един нов закон за езиците ще трябва да отчита интересите на
всички официално признати общности в страната.
Не само дебатите около Закона за използване на езиците увеличават
напрежението в Република Северна Македония, но подобен ефект
имат и някои други опити за приемане на нови или за изменение на
съществуващи нормативни актове и механизми за регулиране на
отношенията между етническите общности. Пример за друг
поляризиращ проектозакон е този за „бранителите“, който има за цел
уреждането на статута и на социалните права на участниците в
конфликта през 2001 г. от македонска страна. Този проектозакон се
предлага от 2002 г. насам, а през януари 2024 г. беше депозиран за
разглеждане в парламента на страната. Сега инициатори за
приемането на такъв закон са представители на опозиционната СДСМ,
макар че той е блокиран в рамките на парламентарните процедури.
Албанските партии искат да се уреди паралелно и статутът на членовете
на Армията за национално освобождение, както и обезщетенията на
гражданските лица, пострадали от конфликта.
Идеите за премахване на „двойното мнозинство“ (т.е. за получаването
на одобрението и на албанските депутати по закони, които засягат
правата на малцинствата) и на „етническите квоти“ в администрацията,
споровете относно публичната употреба на албанските национални
символи, също повишават междуетническото напрежение в страната.
Предложението на министър-председателя Мицкоски за налагането на
„мораториум“ върху законодателството, свързано с етническите
въпроси няма да успокои междуетническото напрежение в Република
Северна Македония през следващите месеци, защото и неговата
партия използва тези въпроси за натиск върху коалиционните партньори
и върху опозицията. Продължаването на забавянето на евроинтеграцията
на страната по вина на управляващата коалиция и в резултат на
националистическите ексцесии в Скопие ще бъде другият фактор за
увеличаване на междуетническото напрежение между македонци и
албанци.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар