Премиерът Мицкоски е просто един лъжец

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

Точно така. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Република Северна Македония Християн Мицковски е един лъжец с махленско-кръчмарски манталитет. Той дори не може да мине за манипулатор, каквито са повечето членове на така наречения „политически елит“. Не може, защото във всяка манипулация по правило има известна доза истина, а когато Мицкоски говори, нищо от това, което казва, не отговаря на действителността. Лъжец и нищо повече. 

На тази тежка констатация ме наведоха последните му думи, изречени помпозно на поредния европейски форум, този път в Залцбург, посветени на развитието и бъдещето. Според Мицкоски, българите в Северна Македония не били повече от 800-900 души, което означава, че те са общност, заради която не си заслужава да се правят промени в конституцията на държавата и определилите се като българи да бъдат вписвани в нея. По каква методика Мицкоски определи тази рамка, как ги преброи, колко научна е технологията на преценка, за да получи подобен резултат професорът не дава никакъв отговор. Важното е да ползва за пореден път международната трибуна, която институцията „премиер на Република Северна Македония“ му дава, за да хвърли обилен прах в лицето на гостите на форума. 

И да потърси аргументи в свое оправдание за това, че не изпълнява условието на Европейската комисия, което би отворило пътя към старта на преговорния процес за пълноправно членство в Европейския съюз. Поне да се беше справил с данните от последното преброяване на населението в страната, проведено неотдавна, според което българите в Северна Македония надхвърлят три хиляди човека. Имаме всички основания да се съмняваме в коректността на тази бройка предвид усвоената преди десетилетия от времето на СФРЮ и превърнала се в устойчива тенденция практика за манипулиране и дори фалшифициране на данните от основната статистическа операция за една държава, каквато е преброяването. 

Но очевидно в своята заблуда и в намерението си да изопачава истината, лицето Мицкоски, влязъл в политиката от науката, пренебрегва основното академично изискване всяка констатация да е подкрепена с точните и доказани факти. Важното е да се лъже, пък дали това е морално или не, за него няма значение. Чудех се на кого от политиците на прехода в днешна Северна Македония ми прилича актуалният премиер на страната. Васил Тупурковски, с неговия един милиард инвестиции, който трябваше да влезе в икономиката на Република Македония незнайно откъде. Че пари влязоха, влязоха, но предимно в нечии джобове. Или на неговия предшественик начело на партията и на правителството Никола Груевски, който лъжеше, че днешните македонци са наследници на някогашните воини на Александър Велики, та ги увековечи с едно прахосничеството, наречено „Скопие 2014“. Или пък на… Хайде да не продължаваме. Но в контекста на това, което Мицкоски изтърси в Залцбург, той ми прилича на първия президент на независима Република Македония Киро Глигоров. 

Белградският апаратчик, застанал начело на държавата в първите ѝ години като независима, откъснала се от разпадащата се СФРЮ, имаше нахалството към края на своя президентски мандат, от трибуната на парламента официално и не без гордост да заяви, че институционално, на държавно ниво проблемът с дебългаризацията в Република Македония е напълно решен. И че чувството на принадлежност към българския народ е съхранявано само в ограничена семейна среда, при това не навсякъде, а само в определени фамилии. 

По-голяма мерзост от един човек, преминал цял живот в борба за оцеляване в белградските политически и обществени лабиринти, не бях чувал. Защото думите бяха изречени от Глигоров със самочувствието, че и той лично има своя принос в „дебългаризацията“, че това едва ли не е негова житейска и политическа кауза, за която си е заслужавало да се работи в рамките на един съзнателен живот. Тогава, когато чух това лично и с ушите си в Събранието, а после повторено от местните електронни медии и го прочетох написано в печатните, приех думите на Глигоров и като негово завещание на следващите поколения политици, преди всичко от близката му лява идеологическа опция, която той представляваше. 

И ето че днес чуваме нещо подобно, само че от човек от уж другата идеологическа платформа, тази на дясноконсервативната ВМРО-ДПМНЕ. Българите били някакви си 800-900 човека, дори една хилядарка нямат, а искат да влизат в конституцията. Че тогава каква е разликата между бившите комунисти, днес събрани в Социалдемократическия съюз на Македония, и техните политически и житейски противници, концентрирани във ВМРО-ДПМНЕ? 

Май, никаква. Антибългаризмът е проникнал във всички пори на обществото край Вардар, насаждан, култивиран и развиван до степента на универсална политика на отрицание и пълна липса на грижа за гражданите на Северна Македония, които имат храбростта да се декларират като българи. Хайде да не се увличаме, но това най-малкото е европейско поведение, в каквото искат да ни убедят сегашните управляващи в Скопие. Ние, българите не сме били европейци. Я, да си гледат работата. Както неведнъж съм казвал, а и съм го писал тук, последните хора, от които ще приема препоръки за европейско поведение са тези оттатък границата, край Вардар. Точка. 

А на Мицкоски ще кажа: дори само един гражданин на Република Северна Македония да се определи като българин, той има правото, а държавата има задължението да го третира като всички други, вписани в конституцията. Дори само един, Но те са хиляди. Само че на Мицкоски това не му е приятно. И лъже. Махленски, кръчмарски и примитивно. 

 Костадин Филипов