Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9
На 26 и 27 септември 2024 г. в Добрич се проведе национална научна конференция с международно участие под надслов „1914–1923–1934–1944 г. Световните конфликти и политическите преврати в България“. Организатор и домакин на събитието беше Добруджанският научен институт.
В качеството си на основен съорганизатор на конференцията Македонският научен институт се яви с внушителна група от свои членове.
Доклади представиха проф. д-р Михаил Неделчев, д-р Володя Милачков, Николай Поппетров, доц. д-р Димитър Митев, доц. д-р Живко Лефтеров, доц. д-р Слави Славов. Участие в конференцията взе и чуждестранният член на МНИ – проф. д-р Ярослав Рубаха от Вармино-Мазурския университет (Р Полша).
Заседанията преминаха в една от емблематичните за Добрич сгради – литературният музей Дом-паметник „Йордан Йовков“.
Конференцията се откри с приветствено слово от председателя на Добруджанския научен институт (ДНИ) г-н Борис Спасов. Той подчерта, че историческата съдба на Добруджа е неразривно свързана с общата българска история, като същевременно изтъкна необходимостта от по-обективен и неконюнктурен прочит на миналото.
От страна на Македонския институт поздравителен адрес към домакините и участниците в конференцията беше прочетен от името на неговия председател – проф. д-р Георги Н. Николов. В обръщението бе подчертано, че МНИ и ДНИ имат сходни цели – да изучават, съхраняват и популяризират историята и културата на македонските и добруджанските българи.
Встъпителният доклад на Николай Поппетров (Институт за исторически изследвания при БАН) „1914–1944: три десетилетия от една национална история“ имаше обобщителен и концептуален характер. Основният акцент в него бе констатацията, че през целия период в България паралелно се развиват процеси с противоположен знак – както забележителни стопански и културни постижения, така и трайна тенденция към авторитаризъм, „бягство“ от демокрация и обществени нагласи за установяване на тоталитарен режим.
Докладът на проф. д-р Искра Баева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Как и защо се променя съдбата на България в резултат на Втората световна война“ се фокусира преди всичко върху предопределеността на следвоенната политическа съдба на страната в общия геополитически контекст на новото разделение в Европа.
Доц. Живко Лефтеров (Нов български университет) запозна присъстващите с едно своеобразно социологическо проучване в българската армия, извършено по поръчение на нейното командване в годините на Първата световна война. Заедно с многото други въпроси, включени в това мащабно „анкетиране“ на бойните части, доц. Лефтеров подчерта и един много ясен резултат от него – че в скалата на новопридобитите по време на войната земи българският войник поставя на първо място областта Добруджа в нейната географска цялост.
На драматичните обрати в живота на добруджанци, на отношенията между местното българско население и румънските колонисти, както и на различните форми и прояви на румънския терор в Добруджа, бяха посветени докладите на Румяна Симеонова и Мартин Димитров от Историческия музей в гр. Тутракан.
В своето изложение доц. д-р Слави Славов (Институт за исторически изследвания при БАН) разгледа появата на авторитарните тенденции във ВМРО след Първата световна война като резултат както от измененията в самата революционна организация, така и като следствие от общия възход на авторитаризма в периода между двете световни войни.
На отношението на Великобритания към преврата от 19 май 1934 г. се спря доц. д-р Димитър Митев (Институт за исторически изследвания при БАН). Той подчерта, че за разлика от други велики сили британското отношение към преврата е негативно от самото начало, като дори забраната на ВМРО от деветнадесетомайците не е в състояние да го промени.
Нелеката съдба на добруджанските освободителни организации беше разгледана в доклада на д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при БАН. Той отбеляза, че въпреки стремежа на добруджанци да не усложняват международното положение на българската държава и да поддържат едно коректно поведение спрямо управляващите, ограничителните мерки и рестрикции не подминават и тях.
Интерес сред присъстващите предизвика докладът на проф. Ярослав Рубаха, който проследи процесите в земеделското движение в България след Втората световна война.
Проф. Рубаха направи паралел и със сходните процеси, които настъпват в организираното селско движение в следвоенна Полша.
Д-р Кремена Митева (Регионален исторически музей – Добрич) се спря на една от най-слабо осветлените и документирани страни от дейността и творчеството на Йордан Йовков – неговите партийни предпочитания и отношението му към политическите процеси в страната. Тя обърна внимание на факта, че макар и бележитият писател по принцип да е много дистанциран в това отношение, на даден етап от своя живот (като сътрудник на печатни издания) той все пак се ангажира с политическия режим в България.
Оригинален и емоционален литературно-културологически поглед върху две драматични политически събития в Европа от междувоенния период дадоха докладите на проф. Михаил Неделчев (Нов български университет) и доц. Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН).
Проф. Неделчев обрисува своеобразния културен апокалипсис, който Виена изживява след аншлуса на Австрия от нацистка Германия и последвалата принудителна емиграция на голяма част от австрийския интелектуален елит, имаш еврейски произход. Доц. Гиргинова проследи отражението на друго трагично събитие – Испанската гражданска война, в творчеството на българските публицисти, поети и писатели, като акцентира върху травмата от войната и нейните литературни рефлексии.
Научната конференция не бе лишена и от една продължителна и задълбочена дискусия.
Свободно се дискутираха теми като повсеместното настъпление на авторитаризма в периода между двете световни войни, последиците за България от превратите през 1934 и 1944 г., някои негативни процеси в националноосвободителните организации и др.
Докладите от конференцията ще бъдат издадени в самостоятелен сборник.
Доц. д-р Слави Славов
0 коментара:
Публикуване на коментар