На 15 октомври Албания официално отвори първите преговорни глави, което означава, че страната започна фактическите преговори за присъединяване към Европейския съюз. Албания беше отделена от Република Северна Македония след като дълго време двете страни бяха в пакет. Дори в този важен за Албания и за нейните граждани ден министър-председателят Еди Рама не пропусна да атакува България и нейната политика в защита на човешките права на българите в Република Северна Македония. Еди Рама се стреми да се представя като „защитник“ на Република Северна Македония от „българските претенции“, но негови действия в не толкова далечното минало показват, че той е заплашвал своята източна съседка с вето за членството в НАТО и то не просто в защита на правата на албанците, а заради действията на македонските власти при неутрализирането на сериозна терористична заплаха.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10
Става дума за въоръжения сблъсък край Куманово на 9–10 май 2015 г., когато в схватка с албански терористични елементи загинаха 8 македонски служители на силите за сигурност. Тогава албанското правителство не осъди терористичните действия, а напротив – заплаши македонските власти с последствия в международен план, ако „етикират терористите като албанци“. На 20 май 2015 г. Еди Рама, в качеството си на министър-председател на Албания, заяви следното: „Би било просто невъзможно аз да избегна в този момент две думи за Македония и за трагедията в Куманово, където за съжаление, думата тероризъм и думата албанец се обединиха в един опасен опит за придаване на тероризма на една етническа наставка и на етноса една предразсъдъчна представка. Намесването на термина тероризъм в третирането на трагедията в Куманово не може да се толерира, както не може да се толерира от албанската държава и правителство закъснението и още по-лошо липсата на прозрачност и на правосъдие за терора и за щетите, които претърпяха невинните жители на Куманово“.
Както става ясно от цитата, Еди Рама не осъди по никакъв начин действията на тази въоръжена група. Албанският министър-председател даже директно обвини властите в Скопие, че проблемите с демокрацията в тази страна са причина за този опасен инцидент и той не бива да се смята за терористичен акт: „И нищо по-погрешно и нищо по-опасно не може да се случи на всички нас в тази обща битка срещу тероризма от това да намесваме термина терорист в третирането на въпроси, които не са свързани с тероризма, а с демокрацията и в третирането на явления, които не са терористични заплахи, а израз на претоварената проблематика от деградирането на демокрацията“. На същата пресконференция Еди Рама заяви недвусмислено, че Албания ще наложи вето на Република (Северна) Македония, ако правата на албанците в тази страна се нарушават.
Той постави акцента си върху пълната реализация на Охридското споразумение от 2001 г. като ключово условие за подкрепата от страна на Тирана на евроатлантическите стремежи на източната си съседка: „Македония не може да стане част от НАТО без да гарантира буквата и духа на Охридското споразумение. Македония, в която свободите и правата на човека да съответстват с буквата и духа на аспирациите, заявени от Македония, за да стане член на Европейския съюз и НАТО. Това е неприемливо, не само за нас, но и за самия интерес на Македония и македонските власти трябва да са напълно наясно, че албанците са били, са и остават държавнообразуващ, неотчуждаем, незаменим, безспорен фактор за интегритета на македонската държава“. На тази пресконференция Еди Рама ясно показа, че позицията на Албания за евентуално блокиране на Република (Северна) Македония, тогава за НАТО, а впоследствие евентуално и за Европейския съюз, не се дължи на някаква моментна емоция, предизвикана от инцидента в Куманово, а е добре премислена стратегия за използването на евентуално предимство по пътя към присъединяването на съседната държава към ЕС: „За Македония винаги сме поддържали една ясна и подкрепяща позиция, но спрямо нея бяхме принудени и на Срещата на върха в Уелс (септември 2014 г. – б.а.) да искаме пълното спазване на Охридското споразумение“. (Всички цитати са транскрибирани от изказването на Еди Рама на 20 май 2015 г. Източник: https://www.oranews.tv/gruevksi-lideret-e-ballkanit-te-bejne-kujdes-me-deklaratat-a-ishte-ky-nje-mesazh-per-ramen).
Антибългарските изблици на Еди Рама и позата му на „адвокат“ на Република Северна Македония в процеса на евроинтеграция не бива да заблуждават за целите на политиката на Тирана спрямо Скопие и готовността да се използва всяка възможност за натиск върху властите в македонската столица с цел защитата на интересите на албанската общност.
В края на септември високопоставен представител на албанската държава отправи ясен сигнал към Република Северна Македония какво се очаква от Скопие по отношение на правата на албанците в тази държава.
При официалното си посещение в Република Северна Македония на 23 септември председателката на парламента на Република Албания Елиса Спиропали заяви на няколко пъти, че в Албания следят с особено внимание всички процеси в съседната страна. Тя каза, че се надява Законът за езиците да се прилага напълно: „Също както сме заинтересовани, очакваме с доверие и се надяваме Законът за езиците да се прилага напълно. Албанският език, най-малкото за нас, албанците, е свят и той е свързан със същността на нашата идентичност. Неговото нарушаване в каквато и да е форма, без съмнение боли много и нарушава точно тази идентичност, която ние споделяме в този голям свят, в района и извън него, като нашата ценност“.
Това изказване много добре показва, че за лидерите на Албания въпросите за идентичността изобщо не са маловажни, когато става дума за албанската такава. Председателката на парламента на Албания добави, че се надява решението на Конституционния съд на Република Северна Македония относно конституционността на Закона за езиците, което се очаква през декември, ще бъде в духа на Охридското споразумение. Правеше впечатление категоричният тон на председателката на албанския парламент, когато обещаваше (на албанските политици в Северна Македония) и изискваше (от македонските политици) пълната реализация на Охридското споразумение и на конституционните разпоредби за колективните права на албанците в тази страна. Специално относно статута на албанския език в Република Северна Македония албанските институции имат международноправно основание за поставяне на въпроса пред Скопие.
На 14 ноември 2022 г. в Скопие бяха подписани 21 споразумения за сътрудничество между Република Северна Македония и Република Албания. Едно от тези споразумения е „Меморандум за сътрудничество между Министерството на образованието и спорта на Република Албания и Министерството на образованието и науката на Република Северна Македония относно използването на стандартизирания албански език в Република Албания и Република Северна Македония“. Посредством този меморандум се цели запазването, грижата и развитието на албанския език и в двете страни, които се предвижда да си сътрудничат в организирането на общи дейности във връзка с преподаването на албанския език. Фокусът на меморандума се поставя върху използването на стандартизирания албански език в областта на образованието, здравеопазването, съдебната система, медиите, публичната администрация и в други области от интерес. Този меморандум дава основание на институциите в Албания да реагират на въпросите, свързани със статута на албанския език в Република Северна Македония. На 9 октомври Конституционният съд на Република Северна Македония отмени т.нар. балансьор – механизмът, който регулираше „справедливото и адекватно“ представителство на конституционно признатите етнически общности в държавните институции. Това означава, че етносът на кандидатстващите за работа в държавните институции няма да бъде вземан предвид, а само другите критерии за подбор на персонала. Софтуерният механизъм на „балансьора“ определяше броя на заетите в публичната администрация според етническата принадлежност, с цел осигуряването на равно представителство на етническите групи, което е конституционно закрепено. Новото правителство на Република Северна Македония, формирано около ВМРО-ДПМНЕ, първо промени формулата на определяне на етническите квоти като взе за основа на изчисленията дела на етническите общности от населението, което живее постоянно в страната, а не на общото население според резултатите от преброяването. По този начин делът на представителите на македонците в държавната администрация беше увеличен от 54.21% на 58.44%, а на албанците беше намален от 29.52% на 24.30%, като малки изменения имаше и за другите общности.
Решението на Конституционния съд беше силно критикувано от албанския опозиционен „Европейски фронт“, който го определи като „увреждане на междуетническите отношения“, докато от управляващите албански партии от коалицията ВЛЕН обещаха изработването на нов закон, който да гарантира „справедливото представителство“ на етническите групи в публичните институции. От Албания все още няма официална реакция за отмяната на „балансьора“, но ако през декември (при условие, че няма ново отлагане на решението) Конституционният съд на Република Северна Македония отмени напълно или частично Закона за езиците, институциите, в Тирана ще реагират остро и ултимативно. Тогава на властите в Скопие ще бъде припомнено, че Албания е взела важно предимство спрямо Северна Македония в процеса на евроинтеграция, което ще бъде използвано за подкрепа на исканията на албанците в тази страна. При запазване на времевото предимство на Албания в преговорите за присъединяване към ЕС властите в Тирана все по-често ще заплашват Скопие с използването на вето след постигане на пълноправно членство, ако исканията на албанските партии в Република Северна Македония за разширяване на колективните права на албанците не биват удовлетворявани.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар