Петър Сотиров. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Анализ и пълно първо издание на текста с обяснения. Люблин. Издание на Университета Мария Кюри-Склодовска, 2023, 198 с. с факсимилета и др. илюстрации. ISBN 978 83-227-9759-4.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9
Книгата съчетава изследване и публикацията на цялостен исторически
извор – записките на Щерю Попатанасов (1883–1962), роден в село
Негован, Лъгадинско, Югоизточна (Егейска) Македония, изселил се в
България, в с. Старчево, Петричко през 1923 г.
Той е общественик, учител, автор на кратка история на село Негован, на
лични спомени, събирач на местни истории, на популярни
революционни и битови песни. Изданието започва с кратко въведение,
представящо биографията на Щерю Попатанасов и също така кратки
бележки за историята на село Негован. Следващото съдържание на
книгата е обособено в три части.
В първата авторът – Петър Сотиров от Петрич, професор в университета
в Люблин, Р Полша, анализира обстойно ръкописа на Щ. Попатанасов,
извеждайки като основни акценти правописа, езиковата
характеристика, етнографската информация и историческите данни.
Изложението има аналитичен характер, с добре изведени акценти,
например за отношението на българската общественост към
правописните правила и реформа, за някои от особеностите на
жилищата и жилищния бит в с. Негован и др.
По същество в тази част на текста е представен самият Щ. Попатанасов
с неговото отношение към обкръжаващата го действителност, съчетано
с разкриване на отделни моменти от местния живот. Изключително важен
е и приносът по отношение на езиковата картина. Вторият дял съдържа
целия текст, оставен от Щ. Попатанасов. Като трети дял са обособени
редица приложения – факсимилета от ръкописа, както и биографични
документи, фотоси и др.
Може да се каже, че авторът е извлякъл максимална информация от
записите на Попатанасов, като я е систематизирал и поднесъл така, че
дава възможност на съвременния читател да вникне в една отдалечена
повече от един век епоха. Работата е безспорен принос към
реконструкцията на изчезнали български поселища от Егейска
Македония.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар