Лектория "Македония": От първата езикова комисия до днес – 80 години експерименти

На 21 ноември 2024 г. се проведе лектория „От първата езикова комисия до днес – 80 години експерименти“. Модераторът Костадин Филипов предостави думата на лектора – проф. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Тя анализира структурата на българския език, която е еднаква в Мизия, Тракия и Македония, т.е. в цялото българско историко-географско землище. В исторически план през IX в. той е класически славянски език като повечето славянски езици. Днес е модерен, аналитичен език със специфични особености, които го отличават от останалите славянски езици, а именно – без падежна система, макар и някои от диалектите да имат остатъци от падежи, наличие на определителен член при имена, богата глаголна система, включва степени за сравнение и наличие на преизказно наклонение. Тези черти според Кочева са характерни за всички български диалекти, вкл. и за югозападните български говори. Българският език излиза извън държавните граници, което е напълно закономерно, защото езиковите граници не съвпадат с държавните граници. 

Затова българският диалект може се чуе в 7 области, независимо от етническото и езиково им прочистване – Северна Добруджа, Моравско, Западните покрайнини, Вардарска Македония, Егейска Македония, Западна Тракия и Одринска Тракия. Последващата част от лекцията бе посветена на прекодофикацията на българския език във Вардарска Македония. Кочева анализа съвременния език в Македония, който има за основа книжовния български език от Златния ІХ в. на Симеонова България. Над този език в Скопие допълнително са наслагвани регионални особености, сърбизми и др. чуждици, за да се промени първоначалния му облик. Началото на прекодификацията е положено в периода 27 ноември – 4 декември 1944 г., когато заседава конференция на филоложка комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“, съставена от 11 души. 

На базата на стенографски протоколи Кочева анализира противоречията в комисията, наложили разпускането ѝ без видими резултати. Стремежът на управляващите в Народна Република Македония да се отдалечи по възможност най-много официалната норма от българския книжовен език дава резултат в следващите месеци. „Главният изпълнител“ – Блаже Конески, и негови последователи изпълняват прилежно указанията. Приведените примери показаха множество фалшифицирани заглавия и подправени текстове на произведения на популярни български възрожденци от Македония. Не са пощадени от манипулация и трудове на чужди автори като Афанасий Селищев. Прекодофицирането на българската книжовна норма е факт. На наложената норма в Република Северна Македония се създава литература, норма е на образователния процес, на медиите, на държавно-административното управление, т.е. тя функционира официално. Дали този процес е обратим – е въпрос, който няма еднозначен отговор. 

Последвалата дискусия в залата породи много въпросителни, които чакат своите отговори.