Съвместно заседание между правителствата на Косово и РС Македония

На 18 ноември в Прищина се проведе междуправителствено заседание на косовското и македонското правителство. Министър-председателите на Република Косово, Албин Курти, и на Република Северна Македония, Християн Мицкоски, заедно с по-голямата част от своите министри, подписаха няколко споразумения за сътрудничество. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

На това междуправителствено заседание бяха подписани три основни споразумения: 

Протокол за общи гранични пунктове на Блаца-Хани и Елезит и Яжинце–Глобочица, за да се улесни трафикът на хора и стоки, като общите пунктове трябва да започнат работа от 1 януари следващата година; Споразумение в областта на енергетиката за рационално използване на природните ресурси и укрепване на енергийната сигурност в отговор на предизвикателствата в енергийния преход и на енергийната криза в района; 

Меморандум за образование, наука и иновации, който се фокусира върху професионалното образование и обучение за възрастни, както и за обмяната на опит, литература и образователни проекти между двете държави. Двамата министър-председатели обсъдиха и подобряването на транспортната свързаност между техните страни чрез изграждането на тунела Призрен–Тетово. 

Между двете държави са подписани над 50 споразумения и меморандуми през годините, но малка част от тях се реализират, което увеличава скептичността за пълното прилагане и на тези договорености. Още преди съвместното заседание на двете правителства да се проведе опозиционни политици и в двете страни се опитаха да го вкарат в друг контекст. 

Председателят на Демократическата партия на Косово Мемли Красничи атакува правителството на Албин Курти, че не е включило в дневния ред на междуправителственото заседание два важни за Косово и за албанците като цяло въпроса: 

„Що се отнася до срещата с правителството на Северна Македония, има най-малко два ключови въпроса, които трябва да се третират сериозно, но които изобщо не са в дневния ред. Първо, преследването и арестуването на ветерани от Армията за освобождение на Косово в Северна Македония, както се случи през тази година, е неприемливо и застрашава нашите междудържавни отношения. Правителството на Косово трябва да настоява такива случаи, каквито има сега с новото правителство в Северна Македония, да не се повтарят повече. Днес, нито един ветеран на АОК не е сигурен при преминаването на границата със Северна Македония заради заплахата тази държава да прилага заповедите за арест, издадени от Сърбия срещу борците за свобода. Второ, основните права на албанците в Северна Македония, включително използването на албанския език, трябва да се защитават с решителност. 

Правителството на Косово, и особено албанските политици, които са част от правителството на Северна Македония, трябва да издигнат гласа си и да се ангажират, че употребата на албанския език няма да се се застрашава от никого и никъде. Всеки опит за нарушаване на тези права трябва да спре незабавно“. Политици от албанските опозиционни партии в Република Северна Македония също се изказаха в подобен дух в навечерието на съвместното заседание. Отправиха се призиви към Прищина и Тирана да следят внимателно какво се случва в Република Северна Македония, където „решения на правителството потъпкват правата на албанците“. 

Изключително важен за албанските политици е въпросът за официалната употреба на албанския език в Република Северна Македония, особено преди очакваното през декември решение на Конституционния съд на страната относно Закона за употреба на езиците. Това се изтъква доста често от албански политици в Албания и Косово. При посещението на председателя на парламента на Република Северна Македония Африм Гаши в Албания на 13 ноември неговата колежка Елиса Спиропали отново постави въпроса за статута на албанския език в съседната страна. 

Двамата председатели се обединиха около тезата, че уважаването на албанския език и на придобитите от албанците права служи за сплотяването, взаимното разбирателство и европейската интеграция на Северна Македония. В по-различен дух относно употребата на албанския език в Северна Македония беше изказването на косовския министър-председател Албин Курти по време на общата пресконференция с Християн Мицкоски след провеждането на междуправителственото заседание. Курти, говорейки за официализирането на албанския език в Северна Македония, заяви че Конституционният съд (на Република Северна Македония) е изпратил за оценка на Венецианската комисия три разпоредби за употребата на Закона за езиците: „Тези три разпоредби парадоксално не са осъществени, не са прилагани в миналото. Сега на Конституционния съд в Република Северна Македония му се пада да прецени. Но трябва да изясним едно нещо: в Северна Македония няма Закон за употребата на албанския език и не е имало в миналото. 

Съществува закон за употребата на езиците, който споменава числото 20%. Но това не е закон за използването на албанския език, а за използването на езиците“. Курти добави, че всички трябва да чакат справедливото решение на Конституционния съд, който не прави нито изключения, нито дискриминация и който уважава многоезичието, което съществува в Северна Македония: „В Северна Македония не може да се каже, че албанският език е бил официален език и сега се застрашава, защото това не е истина“. Тези думи на косовския министър-председател предизвикаха реакцията на албанските опозиционни партии в Република Северна Македония, които ги окачествиха като „неверни и неприемливи“. 

В специална декларация от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) заявиха, че Законът за употребата на езиците в Северна Македония, приет като част от Охридското рамково споразумение, признава ясно и гарантира използването на албанския език като един официален език и като основно право на албанците. В тази декларация ДСИ се позовават на член 1, параграф 2 на закона, който гласи: „Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите (албанският език), също така е официален език и неговата азбука, в съответствие с този закон“. От ДСИ посочват, че всякаква друга претенция е изкривяване на фактите и показва липса на уважение към постиженията на албанците в Северна Македония. В декларацията се критикуват и думите на Албин Курти, че някои разпоредби на закона и без това не са приложени и че преразглеждането от страна на Конституционния съд може да бъде приемливо. 

Според ДСИ това изказване има за цел даването на алиби на опитите за отслабване на това ключово за правата на албанците законодателство. Беше отправен призив към министър-председателя Курти да коригира незабавно своите декларации и да „не служи като щит за нито един опит за нарушаване на равенството и правата на албанците“. Разбира се, при оценката на декларациите и реакциите срещу изказването на Албин Курти трябва да се отчита фактът, че на 9 февруари следващата година в Косово ще се проведат парламентарни избори и опозиционните партии в Косово ще продължат да експолоатират тази тема, за да се представят като защитници на албанските интереси в Република Северна Македония. От друга страна, трябва да се отчете, че самият Албин Курти се постави в неизгодна ситуация с подкрепата си за коалицията ВЛЕН още преди изборите в Република Северна Македония през месец май. 

Всеки провал на тази коалиция в защита на колективните права на албанците в Северна Македония ще рефлектира и върху самия Албин Курти. Тези противоречия са още едно доказателство, че отношенията между различните албански политически фактори – институционални, партийни, групови – на Балканите, не са еднозначни и те реално не са обединени и много рядко действат в координация за постигането дори на важни национални каузи. 

 Д-р Антон Панчев