Да се радват ли в Скопие за Радмила Шекеринска?

Както сте разбрали от новините, в това число и нашите, Радмила Шекеринска е избрана за заместник-генерален секретар на НАТО. Или назначена, няма значение. В Скопие не крият задоволството си от това. Двукратният министър на отбраната в два от кабинетите на премиера Заран Заев получи поздравления, в това число и лично, при съответна церемония, от президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

Поздрави я и българският президент Румен Радев, както и други държавници и политици от района. Нека се радват край Вардар. Това назначение на Шекеринска, ако не се лъжа, е най-високата позиция, която политик от Северна Македония получава. Това е лично признание за самата нея, която направи своята политическа кариера като един от най-дейните и важни активисти на посткомунистическия Социалдемократически съюз на Македония. В един момент даже беше начело, за да се оттегли след като претърпя сериозна електорална загуба на едни местни избори. После пак се върна и издигна. Последното ѝ оттегляне бе през 2021 г. след като изкара в два мандата като министър на отбраната на страната. 

 В този смисъл новото ѝ назначение връща Шекеринска отново направо в голямата политика. Второ, нейната нова работа даде възможност на премиера Християн Мицкоски да демонстрира пред обществото колко широко е скроен като политик. Независимо, че Шекеринска е от съперническата политическа, идеологическа и електорална сила СДСМ, Мицковски я поздрави и заяви, че подкрепата на ръководеното от него правителство за кандидатурата ѝ е била напълно в интереса на държавата. Тоест, партийните му интерес са поставени в услуга на държавните. Като допълнително обстоятелство за подкрепа към тази позиция може да се открие и във факта, че другият кандидат за поста на заместник-генерален секретар бе българката Мария Габриел. И сега най-важното. 

Шекеринска претърпя своя драма в онази паметна нощ на 27 април 2017 г., когато активисти на ВМРО-ДПМНЕ влязоха със сила в сградата на парламента и извършиха истински погром над сградата и над някои депутати. Шекеринска бе една от най-пострадалите. Но трябва да се разберем – нейният избор за заместник-генерален секретар не е толкова резултат на лична оценка, а на геополитически съображения. Северна Македония е слабо звено в структурата на Алианса. Поставянето под съмнение от новите власти начело с ВМРО-ДПМНЕ на договорната триада – Охридски договор, Договор за добросъседство с България и Преспански договор с Гърция, подрива стабилността в държавата и региона. 

Ако Охридският договор от август 2001 г. успокои етническото равновесие в страната, то без подписването на документите с България и с Гърция Северна Македония нямаше да бъде член на Алианса. Тогава и София, и Атина изпълниха една геополитическа задача да отворят пътя на Скопие към НАТО. Ако ги нямаше, днес Северна Македония щеше да стои пред вратите на НАТО и Шекеринска изобщо нямаше да влезе в никакъв списък за номинации за високия пост. И още нещо. С членството на Северна Македония в Алианса бе затворена „огърлицата“ от държави, с която Сърбия бе окичена. Сърбия, която по много причини, не иска да кандидатства за Алианса. Тя се превърна в руско прокси на Балканите с отказа си да се присъедини към европейските санкции срещу Москва. Сърбия, която открито се опитва да прокарва икономическите и инфраструктурни интереси на Китай в нашия район, а и в цяла Европа. 

С поемането на властта в Скопие от ВМРО-ДПМНЕ традиционното влияние на Белград в южния съсед се формализира с назначаването на лидера на една от двете партии на сърбите в страната – Иван Стоилкович, за вицепремиер, отговарящ за политиката към етническите общности. Няколко чествания на годишнини от историята на Сърбия на територията на Северна Македония и неговото участие в тях показаха, че на практика той повече защитава интересите на Белград, отколкото да се грижи да изпълнява задълженията, които има като вицепремиер в правителството в Скопие. Постът заместник на генералния секретар на НАТО има своята военнополитическа тежест. 

Тъкмо такава е идеята на Марк Рюте Шекеринска да ползва целия ресурс на поста си, за да върне вътре в страната си стабилността в отношението към Алианса, да консолидира политическия елит около задължението да спазват отвечното дипломатическо правило, според което подписаните договори се изпълняват. Тя произлиза от този елит, в някои моменти даже минаваше за неговото младо и надеждно лице, имаше и има своето влияние върху отделни негови слоеве и групи. Задачата е тези възможности и инструменти, които постът ѝ дава, да бъдат насочени в правилната посока. Шекеринска измести Габриел от България. Пасиансът на Рюте с Шекеринска в него му пасна повече и геополитически, и кадрово, отколкото да предпочете политик от България, която проблеми с отношението си към НАТО няма. Сигурен съм, че Мария Габриел много по-добре щеше да се впише в структурите на Алианса, а и страната ни върви стабилно като по-стар член на блока. Но Рюте се довери на антилогиката и избра къдравата и на моменти дори чорлава Радмила Шекеринска. От Скопие. Дано да му донесе късмет. 

 Костадин Филипов