Спряха разкопките на древна Хераклея заради българско военно гробище

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 12

На 4 декември 2024 г. гост на Лектория „Македония“ бе известният български археолог проф. д-р Людмил Вагалински – директор на Националния археологически институт с музей при БАН (2010–2018), член на Европейския археологически съвет, ръководител на международни проекти, с множество приносни публикации и открития в археологическата наука, създател и главен редактор на списание „Archaeologia Bulgarica“. 

След като му бе дадена думата от модератора Костадин Филипов, проф. Вагалински представи археологическите разкопки на античния град Хераклея Синтика, извършвани под негово ръководство от 2007 г. Търсеното от десетилетия местоположение на селището вече е напълно локализирано – намира се между планините Беласица, Огражден и Кожух, в близост до поречието на река Струмешница, на 10 км от град Петрич и на 1 км от местността „Рупите“. Направените проучвания разкриват следи от IV в. пр.Хр. и последващото развитие на древното селище. 

Природни катаклизми – земетресения и наводнения, спомагат на археолозите да открият множество добре съхранени артефакти от стратегическия град, предназначен да отбранява древното македонско царство от нападенията на траките. Разкритите некрополи, надгробни плочи, светилище, детайли от централния площад на форума и римска обществена сграда, мозайки, зидове, керамика, цистерни за вода и др. разширяват обхвата на историческото познание за бита, културата и цялостния живот на някогашните обитатели на града. Пребогата му история се допълва от почти непокътната канализация, множество монети, вкл. и златни, уникално колие и др. 

Проф. Вагалински описа различните инструменти и уреди за бързо и точно локализиране на находките като георадар, магнитометър, обърна внимание на използваните способи – картографиране с триизмерни карти или 3D модели, стратиграфски проучвания, археомагнитно датиране на артефакти и свързани с тях събития. За тяхното ползване са привлечени опитни специалисти от различни области. Известният археолог направи коментар за намерената статуя в Хераклея Синтика през юли т.г., създадена преди повече от 2000 г. Той изрази мнение, че мраморната статуя, открита в Големия канал на форума, изобразява един от двамата братя Гай или Луций, внуци на император Октавиан Август, подготвяни за негови наследници. 

Предположенията на Вагалински клонят повече за по-малкия брат – Луций, заради черти на лицето му, показващи неговата възраст – 18 ненавършени години, докато Гай умира на около 24 години. Понастоящем статуята се намира в музея в Петрич. Реставраторите все още работят по нея, тъй като почистването и консервирането е трудоемко и е бавен процес. Лекторът коментира и находката с втората статуя, открита през септември т.г. също в Големия канал на Хераклея Синтика на метри от първата. Тя ще бъде почистена и реставрирана в Националния археологически институт с музей, за да бъде показана през 2025 г. в София. След това статуята ще бъде върната в експозицията на Историческия музей в Петрич. 

Проф. д-р Вагалински благодари за подкрепата от Общината в Петрич. Тя спомага античният град да се утвърди като водещ туристически обект на Балканите, привлякъл през лятото близо 900 туристи на ден, желаещи да видят „на живо“ разкопките в Хераклея Синтика. Гост-лекторът се спря на пагубната роля на иманярските набези, които засягат района отпреди няколко десетилетия. Отправи призив към държавници и политици да се предприемат мерки срещу това посегателство, нанасящо невъзвратими щети на културно-историческото наследство. 

 На зададен въпрос за финансирането на разкопките Вагалински коментира трите практикувани разновидности – чрез конкурси, посредством капиталови разходи по общини и целево подпомагане. Той разясни негативите и ползите на всяка една от тях. Намира в трите варианта общи слабости – забавено финансиране, прилагане на огромна проектна документация, липса на сигурност за дългосрочно планиране. Направи сравнения с финансирането на археологически разкопки в други европейски държави и отбеляза, че само в три страни – България, Норвегия и Дания са отстранени частните субекти, които нанасят немалко щети при откриването и съхранението на археологическите открития. 

Л. Вагалински изтъкна, че българската археология е на много добри позиции законодателно и финансово, което редица страни не могат да си позволят. В това отношение е спомогнала приетата държавна тарифа, регламентираща различните дейности по разкопките и работата по инфраструктурата към обекта. 

Гост-лекторът отговори и на въпрос за разкопките на античния град Хераклея (Хераклия Линкестис), намиращ се в котловината Пелагония, в близост до град Битоля в Република Северна Македония. Според становището на местните археолози, те преустановили дейност поради откритите множество гробове на български военнослужещи, загинали по време на Първата световна война. 

След изчерпване на въпросите К. Филипов благодари на проф. Л. Вагалински за лекцията, пожела на присъстващите гости, изпълнили до краен предел залата на Македония дом, хубави празнични дни и обеща нови срещи с интересни лектори през идната 2025 г. 

Доц. Александър Гребенаров