Проф. д-р Георги Николов: В единението е силата!

За годишнината от гибелта на българския цар Самуил, за паметта на обществото ни за живота и делото на големия воин и държавник и за новите научни факти и изследвания за него с председателя на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 12

Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун, Гърция и Лайпциг, Германия, както и на научни специализации в Краков, Полша, Кьолн, Германия. Бил е аспирант в Центъра за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2011 г. е избран за доцент, а през 2022 г. и за професор. Изнасял е лекции в редица чуждестранни университети. Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Публикувал е 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт от 22 януари 2014 г. Председател е на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г., а на Общото събрание на МНИ 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател. Главен редактор е на списание „Македонски преглед“. 

– Професор Николов, изминава една година, която доста хора определиха като „Самуилова година“. С какви събития бе отбелязана 1010-годишнината от смъртта на цар Самуил († 6 октомври 1014)? 

– Вероятно никога няма да узнаем, кой пръв е формулирал тази характеристика. По-важно е, че годината така се разбира от много хора. Това означава, че сме си свършили работата. А тази работа започна точно преди една година по инициатива на ръководството на Македонския научен институт. Впоследствие през май-юни 2024 г. организационните дейности влязоха в оперативен план. Тогава по предложение на ръководството на МНИ бе учреден инициативен комитет за национално отбелязване 1010-годишнината от смъртта на великия български цар Самуил († 6 октомври 1014). В него влязоха проф. д-р Георги Н. Николов (председател на Македонския научен институт), проф. д-р Георги Вълчев (ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Бони Петрунова (директор на Националния исторически музей), доц. Христо Попов (директор на Националния археологически институт с музей – БАН) и г-н Димитър Бръчков (кмет на община Петрич). 

Проявата бе насърчена от президента на Република България г-н Румен Радев и бе осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Няколко са по-значимите събития за отбелязване на паметната годишнина, като тяхно средоточие неслучайно бе град Петрич, недалеч от мястото на българо-византийските сражения край планината Беласица. На 5 октомври 2024 г. в площадното пространство на Националния парк-музей „Самуилова крепост“, в тържествена атмосфера под патронажа на президента на Република България и върховен главнокомандващ на въоръжените сили г-н Румен Радев бе проведена възпоменателна вечер „Памет за Самуил“. 

Тук присъстваха още Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски, г-н Димитър Бръчков, кмет на община Петрич, г-н Георги Динев, областен управител на област Благоевград, проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, депутати от националния и от Европейския парламент, митрополити, епископи и свещеници на Българската православна църква, български и чужди дипломати, много официални лица и хиляди граждани, дошли от град Петрич и околните населени места. В началото бе представен литературно-музикалният спектакъл „Памет за Самуил“, с участието на петричките ансамбли „Македонци“, фолклорна формация „Хераклея“, сдружение „Млад планинар“, изпълнителите Гуна Иванова, Ива и Велислава и ансамбъл „Елици“ (с художествен ръководител Даниел Иванов) от София. Пред паметника на цар Самуил Негово светейшество Даниил, Патриарх Български и Митрополит Софийски в съслужение с Неврокопски митрополит Серафим, Струмишки митрополит Наум, Адрианополски епископ Евлогий, Браницки епископ Пахомий, Агатополски епископ Йеротей и свещеници от Неврокопската епархия отслужиха заупокойна молитва в памет на цар Самуил и неговите воини. 

Вечерта завърши с тържествена заря-проверка с участието на Национална гвардейска част и Трето бригадно командване – Благоевград. Речи произнесоха кметът на Община Петрич и президентът на Република България. Междувременно бяха представени и няколко изложби. Постерна изложба „Цар Самуил в изкуството – За пътя между съня и съдбата“ (цитат от стихотворение на Златомир Златанов, посветено на Самуил) бе подредена пред сградата на Историческия музей в Петрич. 

Освен това в музея имаше три гостуващи изложби, посветени на цар Самуил. Първата от тях „Самуилова крепост – археологически проучвания“ – постерна експозиция на Регионален исторически музей – Благоевград, представя археологическите разкопки на Самуилова крепост. Втората изложба „Самуиловите войници“ също е от РИМ – Благоевград. Тя представя експозиция от живописни творби на някои от най-известните наши художници, които са рисували българския цар Самуил и ослепените му воини. Третата изложба под надслов „Непобедим по сила и ненадминат по храброст. Българският цар Самуил († 1014)“ е дело на доц. д-р Албена Миланова (Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“) и гл. ас. д-р Методи Златков (Национален археологически институт с музей – БАН) и се явява второ издание на изложбата от 2014 г., като се придружава от каталог. На 6 октомври 2024 г. бе организиран и проведен от сдружение „Млад планинар“ ХІ Национален туристически поход „По стъпките на Самуиловите воини“ – от Национален парк-музей „Самуилова крепост“ до с. Ключ в подножието на планината Беласица. В похода взеха участие стотици ученици и младежи от град Петрич и от околните села. 

– Тези широкомащабни чествания преминаха под девиза „1010 години България помни цар Самуил“. Смятате ли, че българското общество и народът ни наистина имат памет за живота и делото на българския цар Самуил? Какъв е образът, който ние, съвременниците, имаме за него? 

– В процеса на подготовката, по моя идея бе изработено лого на националното честване под надслов „1010 години България помни цар Самуил“. То бе художествено оформено от талантливата българска художничка Гергана Николова-Арабаджиева (РИМ – Перник) и бе приложено към всички печатни издания и материали, свързани с честването. По повод паметта на българите, бих припомнил думите на един византийски автор от края на ХІІІ в., т.е живял почти триста години след смъртта на българския владетел: 

„В предишно време и не много отдавна владеел над българите онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“. 

Преди 10 години, когато имаше тържествена вечер пред паметника на цар Самуил на „Самуилова крепост“, десетки хиляди българи бяха дошли от Петрич и околните селища. Същото бе и сега. С цвете в ръка те се поклониха пред паметника на великия български цар. И сякаш тези малки стръкове бяха с по-голяма стойност от великолепните венци, поднесени от официалните лица, защото зад тържествената официозност прозираше мълчаливата памет на един народ! Разбира се, радващо е, че редица български държавни институции имаха отношение към националното честване. Тук на първо място искам да отбележа ролята на българския президент г-н Румен Радев и неговите сътрудници. 

Известно е, че министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков разпореди във всички български училища да бъдат изнесени беседи за живота и делото на цар Самуил. От Министерството на културата бе осигурена финансова подкрепа за предвижданите събития. Вестниците във Видин, Костенец, Перник, Разград, София, Стара Загора, Троян и др. публикуваха статии в памет на цар Самуил и събитията отпреди 1010 години. 

На фона на политически дрязги и неразбирателства в България днес, единодействието и съпричастността на държава, църква и народ за отбелязването на паметта на цар Самуил, показа как една историческа дата може да ни обедини. Зная, че може би ще подразня някой, като кажа, че не „Съединението прави силата“ (девиз, който освен в България се използва още в Ангола, Белгия, Боливия, Грузия, Хаити и др.), а „В единението е силата“! 

 Образът на цар Самуил, както и историческата фактология, свързана с този български владетел, за съжаление, са слабо познати в нашето общество. В продължение на много години, изследването на българското минало от края на Х и началото на ХІ в. бе табу за българската наука. Едва през последните десетилетия се отвориха страниците на много исторически извори, които свидетелстват за живота на цар Самуил и неговото титанично политическо присъствие в българската история. Надявам се, че сега израстващото поколение ще знае повече за този български владетел. 

– В рамките на честванията в Петрич се проведе международна научна конференция в памет на цар Самуил. Бихте ли дали една обща оценка на този сериозен научен форум? 

 – Може да се каже, че научната конференция „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“ се явява втори научен форум на тази тема, който се провежда в Петрич, след този от 2014 г. И сега, както и тогава, в него участваха изявени български учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Нов български университет, както и учени от Германия (Кьолнски университет, Мюнхенски университет „Лудвиг-Максимилиян“, Централен европейски университет), Гърция (Атински национален университет „Йоанис Каподистриас“), (Полша (Лодзки университет, Университет от Зельона Гура), Русия (Ивановски държавен университет). 

Безспорен авторитет на конференцията придаде участието на един най-известните византинисти в света през последните 50 години – немският медиевист и добър познавач на средновековната българска история проф. Петер Шрайнер. Тематиката на прочетените доклади превърна конференцията в един интердисциплинарен научен форум. Тяхната проблематика свърза в едно история, литература, палеография, етимология, епиграфика, медицина, военно дело и т.н. Без съмнение прочетените доклади внесоха съществен принос в изучаването на тази епоха, а присъстващите учени си станаха взаимно полезни в изследователската практика. – Все пак, какво ново, което досега науката не знае, за цар Самуил извади „на бял свят“ дискусията на конференцията. 

Та, там гостуваха едни от най-добрите изследователи на времето на царуването на Самуил от страната ни и от чужбина. – Да, новини имаше. На първо място трябва да се спомене докладът на проф. Петер Шрайнер „Цар Самуил и неговата епоха в приписките на софийския ръкопис на Йоан Скилица“. В резултат на дълголетната си работа с ръкопис на Хрониката от Йоан Скилица (Национален исторически музей – София, Инвентарен № 29202/216) П. Шрайнер направи няколко по-важни извода. Ръкописът съдържа 335 приписки, поместени в страничните полета на текста, които са дело на един човек (анотатор). Техният автор използва много редки термини и очевидно е бил личност с високо литературно образование и голяма начетеност. Най-вероятно това е бил архиепископът на автокефалната Българска църква в Охрид – Теофилакт (1090/1092 – след 1008). 

Анотаторът е знаел името на комит Никола (досега то беше известно само от надписа от с. Герман и от допълненията на епископ Михаил Деволски) и неговите четирима сина. Една интересна особеност в бележките на Теофилакт е, че той нарича Самуил βασιλεύς, за разлика от Скилица, който го характеризира с обичайната за българските владетели титла – ἄρχων. Сред другите бележки следва да се отбележат и тези за убийството на цар Йоан-Владислав (февруари 1018 г.) от патриция Никита Пигонит, както и за въстанието на Петър Делян (1040 – 1041), за което има шест приписки. Може да се каже, че този доклад на немския византинист отвори още една нова страница в познанията ни за Самуилова България. Доц. д-р Ангел Николов в доклада си „Още веднъж за прозвището на Василий ІІ „Българоубиец“ приведе нови доказателства че „терминът „Българоубиец“ се е използвал поне от средата на XII в., и дори през XI в. А може би византийският император Василий II (976–1025) е бил известен като „Българоубиец“ още приживе. 

Лично за мен съществен принос внесе докладът на моя ученик в историческата наука гл. ас. д-р Георги Сенгалевич. Той приведе убедителни доказателства, че плочата с надписа от с. Герман (993 г.) всъщност е служила като покривен капак на един от каменните саркофази в църквата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. С това, фактически той потвърди вече изказаната от мен теза, че бащата и майката на комитопулите – Никола и Рипсимия – са били погребани в базиликата „Св. Ахил“. Неизвестни за научната общност сведения представи д-р Евелина Минева в доклада си „Охрид и Самуил в новогръцката книжнина (ХІХ – началото на ХХ в.)“. 

Един от най-важните изводи от тази конференция, които могат да се направят, е, че не само в българската, но и в европейската медиевистика управлението на цар Самуил и неговите наследници на българския престол с право се утвърди в научната терминология като История на Самуилова България. Всичко ново, което историческата наука постигна с тази конференция ще намери израз с издаването на специален сборник през пролетта на 2025 г., в който докладите от форума ще бъдат публикувани. 

– В навечерието сме на Нова година, професор Николов. Каква беше тя за Македонския научен институт? 

– От гледна точка на изминалите години, мога да кажа, че това бе поредната успешна с научните си постижения година. Независимо от факта, че нашият бюджет, който повече от 6 години не се е променил, ние успяхме да организираме няколко важни научни форума: Научна кръгла маса „145 години от рождението на професор Александър Балабанов (1879–1955)“; Научен форум „100 г. от убийството на Тодор Александров“в Мелник; Кръгла маса „100 години от убийството на Тодор Александров“ в Кюстендил, Научна конференция „1914–1923–1934–1944. Световните конфликти и политическите преврати в България“; Международна научна конференция „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“) и да издадем няколко книги (Bulgaria and Macedonia. History and politics. Part two. A new direction. Sofia: Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences; Macedonian Research Institute; Tangra Publishing House, 2024, 613 p. ISBN 978-619-91801-4-3; Иван Кацарски. Проф. Иван Георгов – живот и дело. (Македонска библиотека № 59). София: Македонски научен институт, 2024, 246 с. ISBN 978-619-7377-31-6; Пет етюда върху историята на Самуилова България / Five etudes on the history of Samuel’s Bulgaria. София – Петрич: Македонски научен институт, 2024, 327 с. ISBN 978-619-7377-33-0; 30 години Македонски научен институт – филиал Благоевград. Сборник изследвания. София: Македонски научен институт, 2024, 285 с. ISBN 978-619-7377-35-4; Красимира Тодорова. Република Македония в българската политика (1989 – 1996). София: Македонски научен институт, 2024, 582 с. ISBN 978-619-7377-32-3.). 

Издадени бяха четири броя от списание „Македонски преглед“ с общ обем от 792 страници. Редколегията на списанието утвърди практиката да се издават тематични броеве: кн. 2 (посветена на Тодор Александров), кн. 3 (посветена на Александър Балабанов), кн. 4 (посветена на цар Самуил). Извън споменатите дейности, могат да се отбележат още много научни и обществени прояви с участието на членове на института, включително и такива, проведени в Република Северна Македония. Подробното им представяне ще намери място в годишния отчет на Института, по време на общото събрание през март 2025 г. 

 – Накрая да хвърлим едно око и на следващата година. Какво сме заложили като идеи и прояви? Вие, като председател на МНИ най-добре знаете. 

 – Новият устав на Института, приет на 28 март 2024 г., позволява значително разсредоточаване на управленските функции и навлизането на по-широк кръг от учени в дейността му. Смятам, че тази тенденция трябва да продължи и през следващите години. На второ място следва Македонският научен институт да продължи съвместната си дейност с институтите на БАН, с българските университети и особено със сродните институции като Тракийския научен институт, Добруджанския научен институт и др. Очаква се издаването на още 4–5 книги, които вече са в подготовка, предстоят и важни исторически годишнини, които Институтът непременно ще отбележи по подобаващ начин. Като се надявам на една успешна научна година искам да изкажа благодарност към всички членове на Македонския научен институт, които вложиха усилия в неговата благородна родолюбива дейност! Заедно с това, пожелавам на всички много здраве и плодотворни научни изследвания и изяви през Новата 2025 година! 

Честито Рождество Христово! Весела Коледа! 

Честита Нова Година! 

Ваш: Георги Н. Николов (Председател на Македонския научен институт)