Трифазният план на Мицкоски в действие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 12 

Премиерът на Северна Македония се опитва да се възползва от смяната на състава на Европейската комисия, за да промени Преговорната рамка Почна да ми става весело. Искаме или не, признаваме или не, ние и „братовчедите“ край Вардар сме като скачени съдове. Много скоро това, което става у нас, се усеща оттатък границата, и обратно. Примери за това колкото искате. Преди около месец публикувах на едно друго място текст за стратегията и тактиката на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски за деблокиране на пътя на страната му към пълноправно членство в ЕС. 

 Написах, че „Триадата“ от дипломатически, политически и пропагандни действия има три основни посоки. Първо, натиск върху новите членове на Европейската комисия и страните членки на ЕС с идеята да привлекат вниманието върху предложението за конституционни промени с отложено действие. Второ, възобновяване и активизиране на диалога с България с цел омекотяване на позицията на София и отказ от вече приетите клаузи на така нареченото „френско предложение“, прегърнато после от всички държави членки на ЕС. И третата посока бе вътрешнополитическа. Чрез използването на контролираните медии и активна пропагандна работа на премиера и неговите министри, а и на други представители на властта, да се създаде впечатлението за титанична борба за защита на интересите на държавата, което пък от своя страна да укрепи още повече управлението на ВМРО-ДПМНЕ и неговите съюзници от четирите партии на албанците. Нещо такова. 

Онзи ден чета и слушам, че премиерът Мицкоски формулирал три фази на дейността на държавната машина, с която да отвори пътя на Северна Македония към старта на преговорите за членство. Хайде, да не се възгордявам, ама Мицкоски повтаря това, което бях написал дни преди него. Разбира се, първата фаза е определена като „дипломатическа офанзива“ сред европейските столици и в Брюксел, за да се представи предложението на Скопие за промяна в конституцията и вписването на българите в нея с отложено действие. Местният политически елит, с цялата условност на понятието, когато става дума за Северна Македония, някак си единодушно прие тази идея на премиера Мицкоски като платформа, която трябва да стане основа на цялата дипломатическа работа на Скопие. 

Но с оглед на това, че начело на Европейския съюз има нов състав на Комисията с нови хора на ключовите постове в нея, от които зависи разширяването по посока на Западните Балкани, усилията бяха насочени там. Това стана лесно, защото и самите нови еврокомисари поискаха да се срещнат с лидерите на държавите кандидати за членство. В Скопие вече побързаха да се похвалят, че Мицкоски и компания са намерили разбиране по искането за отложено действие. В същото време някои изказвания на еврокомисаря по разширението, словенката Марта Кос, дадоха да се разбере, че „нито повече, нито по-малко“ позицията на Европейската комисия остава същата. Изглежда, край Вардар отново не са разбрали истинските послания, които Брюксел изпраща и са взели желаното за действително. 

Втората фаза се фокусира върху „омекотяване“ на позицията на София. Това щяло да стане чрез диалог, когато България избере политическо правителство. Чух трезви гласове, които идват отвъд границата, че няма как да се очаква промяна в позицията на България, след като у нас съществува политически и партиен консенсус за това, че Скопие ще отпуши пътя си към евроинтеграцията само ако изпълнява задълженията от Преговорната рамка. И че в случая България не е страна по спора. Страна е Европейският съюз и неговата Комисия. Така че, диалог – да, преговори – не. Диалог по другите аспекти на двустранното ни сътрудничество – икономика, инфраструктура, култура и така нататък. От това имаме нужда и двете държави. 

Третата фаза е с чисто вътрешнополитическа насока. Надуването на това, което Мицкоски и неговите близки сътрудници правят чрез патриотарски лозунги и заклинания за запазване на идентичността, само показват, че борбата за продължаване на европейския път на Северна Македония служи за укрепване на авторитарния режим на премиера. Това се прави по формулата „всички са ни виновни, ние сме прави“, в която на премиера Християн Мицкоски е определено мястото на главния герой. Той се хвърля с главата напред да убеждава европейските лидери колко Северна Македония е изстрадала своето европейско членство. Държи се като равен с равен и с Макрон, и с Шолц, което вътре в държавата му създава ореол на голям политик. Друг е въпросът, че веднага след разговора му с Шолц неговото правителство падна, а и с Макрон ситуацията е сходна. 

Всяка от тези срещи дава възможност на Мицкоски отново да повтаря заканите си, че няма да направи „нито крачка назад“, или „няма да отстъпя милиметър“ от „червените линии“ и така нататък. Това харесва на комплексираните граждани на Северна Македония, които винаги са желали техните държавници да „разказват играта“ на големите фигури на европейската и световна политическа сцена. Какво пък, нека да се опитат. 

 Костадин Филипов