Научна конференция за Западните български покрайнини с участие на учени от МНИ

На 8 ноември 2024 г. в Големия салон „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките, се проведе научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“, организирана от Историческия институт при БАН. Форумът бе по повод 100-годишнината от учредяването на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини, включващ преселници от Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 11

 На конференцията бяха прочетени приветствия от президента на Република България Румен Радев и от г-н Андрей Ковачев – член на Европейски парламент. На нейната работа присъства министърът на външните работи на Р България г-н Иван Кондов и г-жа Райна Манджукова – председател на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Към гостите и участниците в конференцията направи обръщение директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. д-р Даниел Вачков. Част от изнесените доклади бяха посветени на историческите събития в Западните покрайнини. Между темите, които попаднаха във фокуса на учените бяха средновековното развитие на областта, дейността на Върховния комитет на бежанците и на Вътрешната западнопокрайнска революционна организация „Въртоп“, двувластническият въпрос, българо-сръбските събори край границата, проблемите в българо-югославските отношения преди и след 1944 г., прояви на ръководни дейци и др. 

Обърнато бе внимание на историографски проблеми. Изразено бе мнение, че българската наука е в дълг към редица събития и процеси, които се отразяват манипулативно от научните среди в Сърбия. Изтъкната бе пасивната роля на българската държава, наблюдаваща десетилетия наред асимилационните процеси без претенции за наложения дискриминационен режим над българското малцинство, за рестрикциите и контрола на български политически и граждански организации от властите, за ширещия се език на омразата, за умишлената промяна на административното деление в ущърб на българското малцинство, за ескалиращата демографска криза в региона, за екологични проблеми, свързани с рудодобива в региона и др. 

Някои участници изразиха мнение, че е необходима по-твърда политика на България в защита на правата на сънародниците ни в Западните покрайнини по време на преговорния процес на Сърбия с ЕС. Българската подкрепа за нейното членство в Европейския съюз не трябва да бъде безусловна и безрезервна, а да се поставят ясни и категорични насрещни искания за спазване правата на българското малцинство. Изрази се мнение, че е време да се постави въпросът за културна и административна автономия на Западните покрайнини. 

Изказаха се становища за връщане на областта към България, тъй като правно-държавният субект в лицето на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Югославия) днес не съществува. Направено бе предложение за възстановяване на Научния институт „Западни покрайнини“, учреден през 1932 г. в София. 

В работата на научната конференция участваха мнозина членове на Македонския научен институт – доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Георги Н. Георгиев, д-р Горан Благоев, д-р Сия Никифорова, д-р Красимира Тодорова, Николай Поппетров, д-р Тервел Попов, също и Иван Николов – председател на Културно-информационния център в Босилеград. Докладите и съобщенията от конференцията ще бъдат отпечатани в сборник през 2025 г.