Българската войска по времето на цар Самуил

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 4. Петьо Иванов. Войската на Българското царство в периода 976 – 1018 г. Част 1. Въоръжение, родове войски и тактически способности на българската войска по времето на цар Самуил и неговите наследници ...41 - 104

"Руските походи срещу Българското царство през 967 – 968 г. и 971 г., първоначално замислени като военна демонстрация срещу управляващите в Преслав от страна на Византия[1], довеждат до драстични промени в съотношението на силите на Балканите. 

Първоначално България се оказва под контрола на киевския княз Светослав (945 – 972), а след успешната офанзива на византийската армия през 972 г. политическият център на царството е присъединен към военно-административното устройство на Източната Римска империя[2]. 

Организираните церемонии в Константинопол в очите на управляващия елит в ромейската столица имат за цел да демонстрират, че е сложен окончателен край на проблемния съсед на север[3]. Въпреки тази тържествена прокламация, действията на византийския император Йоан Цимисхий (969 – 976) не ликвидират българската държавност. 

В югозападните български земи, останали свободни от пряката ромейска власт[4], се обособява нов политически център, под чието лидерство борбата срещу Византия ще продължи още близо половин столетие. Политическите и военни инициативи на комитопулите[5], подети през 976 г., непосредствено след смъртта на император Йоан, се реализират в изключително тежка военно-стратегическа обстановка. Чрез подчиняването на централните територии на царството, Византия лишава българската държава от една от основните ресурсни бази за българската войска..."

Целия материал четете по-късно....