Сведения за цар Самуил в Руския хронограф

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 4. Деница Петрова. Сведения за цар Самуил в Руския хронограф...105 - 118

"Руските летописни съчинения сравнително рядко са привличани като извори за изучаване на българската история. Едно от малкото изключения е падането на България под византийска власт. Намесата на киевския княз Светослав (945 – 972) в тези събития е причина за интереса както на руските хронисти, така и на изследователите по-късно. С най-голямо значение сред руските извори е Повесть временных лет[1], вероятно защото тя е първоизточник на информацията в някои по-късни текстове, но в нея не са описани събитията, последвали оттеглянето на княза. В Летописец Елински и Римски бегло се споменава за „Василие Перфирогенитъ, еже и болгары убивъ“[2], но по-конкретни сведения липсват. Единствената руска летописна творба, в която падането на България под византийска власт е подробно описано, е Руският хронограф. 

В него отделните етапи – макар да не са обособени в самостоятелни глави – са изчерпателно проследени. Това е едно от малкото включени в Хронографа събития от българската история, на което е посветено специално проучване – публикация на Людмила В. Горина, професор в Московския университет, от 1999 г. Логично, в Хронографа най-много внимание е отделено също на походите на княз Светослав, но не е пропуснато и името на българския цар Самуил (997 – 1014)[3]. 

Известията за него са привличали вниманието на българските изследователи[4], но в публикациите им са разглеждани само сведенията, включени в Първата редакция. Хронографът е единственият руски историописен текст, в който се говори за Самуил и Комитопулите. Повечето от другите обширни летописни сводове имат по-малък хронологичен обхват. Изключение е Никоновският летопис, за чието съставяне е използван и Хронографът, но в него сведенията за българския владетел не са намерили място. Споменати са само действията на киевския княз[5]. 

В отделните редакции на Хронографа разказът не съвпада, тъй като в тях събитията са представени според различни източници[6]. Има предположения, че българско летописно съчинение, т. нар. Български хронограф, е преминало на руска почва след завладяването на българските земи от Византия и това предопределя интереса на руските книжовници към съдбата на цар Самуил[7]. 

Л. Горина съпоставя сведенията в първата редакция на Хронографа, известна и като Редакция от 1512 г., Западноруската, съставена не по-рано от 50-те години на XVI в., и Разпространената от 1617 г. Текста на последната, която не е публикувана до момента, изследователката ползва по ръкопис от Научната библиотека на Московския държавен университет (МГУ), Иргизка колекция № 118, датиран към третата четвърт на XVII в. Л. Горина цитира сведенията не в оригинал, а в превод на съвременен руски език. 

Обнародваният от нея текст се различава значително от известията, които откриваме в други ръкописи, съдържащи Разпространената редакция от 1617 г.[8]  Описанието на сборника от МГУ показва, че в отделни глави той е по-близък до Първата редакция, отколкото до Разпространената, което може да обясни разминаването в текстовете. Известни са и други преписи на същата редакция, в които текстът е по-подробен и се схожда с тази от 1512 г..."

Целия материал четете по-късно...