Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 4. Юлиян Тодоровски. Известието на Степанос Таронски (Асохик) за подготвян династичен брак между комитопулите и Македонската династия – опит за изясняване на някои спорни моменти ...119 - 134
"Периодът от края на Х – началото на ХІ в., когато се разиграва
титаничният българо-византийски двубой (976 – 1018), е наречен от
големият френски византолог Гюстав Шлюмберже (1844 – 1929) „византийската епопея“ (L’épopée byzantine)[1].
Доста по-късно друг голям
учен – Васил Гюзелев, характеризира същия период с доста по-сполучливото название „българска епопея“[2] заради величавата, и в същото
време отчаяна борба на цар Самуил (997 – 1014) и неговите наследници
цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015) и цар Иван-Владислав (1015 – 1018),
за отстояване политическата независимост на българската държава.
Както и да се определя въпросния период, едно е безспорно – това било
сурово и кърваво време, в което съперничеството между България и
Византия достигнало размери, невиждани от войните на цар Симеон
Велики (893 – 927) с империята. Време, в което дипломацията, ако не
отсъствала напълно, имала второстепенна роля в отношенията между
двете страни. Към подобна мисъл навеждат и многобройните извори –
византийски, латински, френски, италиански, арабски, арменски и пр.
Има обаче едно известие, което описва нещо, на пръв поглед, необичайно: преговори между братята комитопули и император Василий ІІ
(976 – 1025), за сключване на династичен брак между България и Византия. То се съдържа в т. нар. „Всеобща история“ на арменския историк Степанос от Тарон, известен още и като Асохик („певец“)...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар