Лектория „Македония“: 80 години от Кървавата Коледа в Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

На 9 януари 2025 г. Македонският дом отвори врати, за да посрещне гостите за Лектория „Македония“. Журналистът Костадин Филипов – неизменен модератор от нейното създаване през 2016 г., откри форума на тема „80 години от Кървавата Коледа/Божик в Македония“. Между гостите в препълнената зала на Македонския дом бе и доц. Наталия Киселова – председател на 51-вото Народно събрание, чието присъствие в Лекторията не бе прецедент. 

Събитието бе предшествано от прожекцията на филма „Само защото бяха българи“, автор – Милена Милотинова След излъчването тя разказа интересни моменти от създаването му през 1999 г., спомена за големия професионален шанс – да се заснемат хора, които знаеха и разказаха за кървавите репресии над македонските българи през 1945 г. Изтъкна заслугите на оператора Любомир Станоев за заснетите кадри. Милотинова поясни, че повечето от показаните на екрана архивни документи се дължат на българския посланик в Белград – Тенчо Мечков. Служебните му доклади, както и заснетите разкази на тогавашни съвременници и техни наследници спомагат да се разкрият данни за бунтовете на офицери и войници от Народноосвободителна войска на Македония на 6–7 януари 1945 г. в Скопие и Щип, и за последвалите репресии. Истината за погромите и масовите гробове на македонски българи в Скопие, Ресен, Щип, Куманово, Велес, Битоля, Прилеп…, е ужасяваща, но трябва да се познава от обществото. Авторката на филма изрази надежда, че с отварянето на архивите на тайните служби в Скопие и Белград ще се разкрият още доказателства за извършените насилия. 

М. Милотинова сподели мнение, че в Република Северна Македония все още се чувстват рефлексиите на историята в съвремието – използват се неверни квалификации, изопачават се фактите, пускат се в употреба откровени антибългарски манипулации и небивалици. Текстовете на учебниците са запълнени с политически програми и идеологически рамки, имащи за цел да отродяват подрастващите от корените на дедите им. Днес те са възпитавани в отчуждение към България, която е най-близката до тях страна, признала първа Република Македония като независима и повлияла на Русия и на други държави да подкрепят нейното излизане от рамките на Югославия. 

В края на експозето си Милотинова предложи вариант за излизане от ситуацията в РСМ, която управляващите не искат да разрешат. В противовес на нежеланието им да приемат вписването на българите в конституцията и да стартират преговорите за влизане в ЕС, Р България може да ускори процеса за даване на гражданство. Така, получавайки български паспорти, повече македонски българи ще се почувстват граждани на Европейския съюз, а при необходимост и защитени от българската държава срещу наказателни преследвания в Северна Македония. 

Думата за изказване бе дадена на Благой Шаторов – секретар на „заличения“, но непобеден Културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Според него „Кървавата коледа“ е геноцид над българите във Вардарска Македония, който продължава десетилетия. Името на държавата и на службите са променяни няколко пъти, но преследванията и репресиите над тях не спират. Бл. Шаторов отправи апел към България да засили натиска върху властите в Северна Македония да признаят правата на българите. 

Горан Серафимовски-Чане от Новата политическа емиграция от Македония поздрави М. Милотинова за документалния филм, показал ситуацията в страната през 1945 г. Надява се, че след вписването на българите в конституцията няма да се „арестуват книги“ и да се охраняват театрални представления с 100-200 души от жандармерията, а би могло да се засили за културния обмен между София и Скопие. Изрази надежда за по-силна политическа подкрепа от европейските институции за българите в Северна Македония. 

Евродепутатът Андрей Ковачев констатира, че насилническите методи от времето на създаването на филма днес са станали по-перфидни. Затова дискриминацията и натискът над македонските българи са трудно доловими в Страсбург и Брюксел. В дух на самокритичност изрази мнение, че България не е успяла да комуникира със света по тези проблеми и международната общност не знае за тях. До края на първото десетилетие на XXI в. нашите претенции не са заявявани публично. Страната ни не е идентифицирала този въпрос като екзистенциален за нея. По тази причина не са отделяни финансови ресурси, за да стигнат извън границите аргументите за българския произход на населението в Северна Македония. 

От своя страна Скопие има сериозен бюджет за комуникационна стратегия, насочена към диаспората отвъд океана и конгресмените в САЩ. В полето на пропагандата тази малка държава успява да внуши, че е притискана от София за поемане на неправомерни задължения и отстъпки. Мнението на Ковачев е, че нямаме проблем със „съвременната македонска идентичност“, по-скоро въпросът опира до дискриминацията в Република Северна Македония на българската идентичност на живи хора – самоопределили се като българи и на техни починали предци. В полето на пропагандата тази малка държава успява да внуши, че е притискана от София за поемане на неправомерни задължения и отстъпки. Мнението на Ковачев е, че нямаме проблем със „съвременната македонска идентичност“, по-скоро въпросът опира до дискриминацията в Република Северна Македония на българската идентичност на живи хора – самоопределили се като българи и на техни починали предци. 

 Според посланик Александър Йорданов не може да се прави възродителен процес на загинали и починали хора. Това е кощунство. В ЕС трудно разбират тази тематика. Определи етапите на отношението на България към спорните въпроси, спря се на събития, свързани с признаването на Република Македония като независима държава от България, както и за проявите си като евродепутат в Брюксел. Призова председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова да инициира чрез парламента научен форум с участие на историци, депутати, общественици, дипломати, на който да се постави темата за българите в Северна Македония на дневен ред и политиката на България през годините към нашите сънародници. 

Посланик Любчо Трохаров спомена за различните подходи към македонския въпрос от навечерието и по време на Втората световна война, назова някои грешки на БКП, отстъпила организационната си територия във Вардарска Македония по внушение на Москва и Тито. Представи конкретни исторически факти за антибългарските действия на Темпо (Светозар Вукманович), Михайло Апостолски, Лазар Колишев (Колишевски), Киро Глигоров и особено верния на Йосип Броз Тито комунистически функционер – Александър Ранкович, който издава наредба за унищожаване на масовите гробовете и всичко свързано с „българския окупатор“. 

Посланик Ангел Димитров изрази мнение, че българската държава трябва да помисли сериозно за взаимоотношенията със Скопие – въпрос, който вече е в полето на европейската общност. Отправи призив към управляващите да бъдат последователни, взискателни и с необходимо самочувствие в разговорите със западните партньори. Не споделя тезата, че европейските политици не разбират нашите проблеми с Република Северна Македония. Някои от тях са давали обещания в аванс в Скопие, които трудно могат да бъдат изпълнени и затова подобен коментар е политически удобен, но не е верен. 

Намира политиката на София през 90-те и началото на XXI в. прекалено внимателна и снизходителна към решаване на двустранните отношения. Според А. Димитров време е да се ангажира и заостри по-силно вниманието на българския политически елит към проблемите на българите в Македония. След привършване на изказванията водещият Костадин Филипов благодари на М. Милотинова за представянето на филма, на участниците в дискусията и на всички гости, удостоили с присъствието си Лектория „Македония“.

Доц. д-р Александър Гребенаров