В Скопие нямат особено големи очаквания от полското председателство на Съвета на ЕС

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1 

С клишето „полката сменя чардаша“ ще напомним, че на 1 януари тази година Полша пое от Унгария председателството на Съвета на Европейския съюз. В Северна Македония като страна кандидат за член в ЕС винаги са посрещали с надежди за напредък по пътя си към старт на преговорите всяка държава, която на ротационния принцип приема това задължение. Независимо дали е от близкото съседство или от другия край на Европа, както беше с Португалия например, в Скопие са търсили допирните точки, чрез които да направят кандидатурата си за членство по-атрактивна. Всяка смяна на председателството бе придружавана от обилни анализи на това, какво Македония е получила или не от отиващата си държава и какво очаква от тази, която поема поста. Беше си задължителна тема от първа величина. До тази година. 

Направих си труда да потърся специално текстове – анализи или коментари, за това какво Северна Македония очаква от полското председателство. Колеги от Скопие вече бяха отбелязали, че някак си безлично и незаинтересовано правителството и първите му личности се отнасят към поемането от Варшава на новото европейско задължение. Стана ми странно. Все пак Полша не е Люксембург, амбициите ѝ са да се превърне в един от важните фактори при определянето на политиката на ЕС и при вземането на решения. Оставам с впечатление, че Мицкоски и компания са отписали този шестмесечен полски председателски мандат. 

Това прави още по-силно впечатление на фона на очакванията и надеждите, не, на еуфорията, от преди шест месеца, когато предстоеше Будапеща да изпълни ротационното си задължение. Виктор Орбан, пръв приятел и финансов донор на премиера Мицкоски, пък и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей, унгарец, който караше последните месеци от своя престой в Европейската комисия – хора, на които сегашните управляващи край Вардар демонстративно гласуваха пълно доверие. Толкова бяха сигурни, че даже изпратиха в Будапеща свой специален пратеник в лицето на бившия посланик Ивица Боцевски. Все знаци на близост и доверие. А и на очакване. И какъв беше резултатът? На евроинтеграционния си път Северна Македония си остана там, където бе и преди унгарското председателство. Даже, ако бъдем по-взискателни, бихме казали, че „дръпна“ малко назад със заканите на Мицкоски да се самонастани в някаква форма на изолация, в която да чака ЕС да направи първата крачка с добро предложение. Такова, каквото на него му се иска. Чак тогава, когато му „дойдат на крака“, щял да бъде готов да ги посрещне. Има ли основание тази безнадеждност по отношение на полското председателство? 

В Скопие не могат да не си дават сметка, че тъкмо близостта и дори обвързаността им с Унгария и Виктор Орбан е фактор, който кара Варшава да отвръща глава. Рязкото влошаване на отношенията на Полша с Унгария, свързано с решението на Орбан да приюти бившия заместник-министър на правосъдието Марчин Романовски, обвинен за злоупотреба със служебни средства в големи размери, не работи в полза на Скопие. По отношение на разширяването на ЕС Полша има своите приоритети и те не са свързани със страни от Западните Балкани. Естествено и разбираемо това са Украйна и Молдова, за придвижването на чиито кандидатури Варшава ще настоява през следващите шест месеца. А сигурно и след това. Явно е, че Полша си има своя политика, която не е никаква тайна и която сега ще прокарва чрез председателството на Съвета на ЕС. Но какво правят в Скопие? 

Май играят на сърдитото дете, на което са отказали захарно петле и то хвърля вината изцяло върху възрастните. Но това не е печеливша тактика. Още по-малко е присъща на зрели политици, които познават добре механизмите на вземане на решения в Европейския съюз и възможностите на собственото си общество да изпълнява поставените условия. Мицкоски и хората от неговото обкръжение държат на „френското предложение плюс“, както наричат идеята за конституционни промени с отложено действие. Нищо повече, нито поне една полуотворена врата за друго решение. Е, така не се прави. Така че, чардашът свърши, започна полката, но хорото все още не се вие. А тъпаните думкат. 

 Костадин Филипов