Александър Балабанов и Кирил Христов - измеренията на един творчески и житейски конфликт

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Елка Трайкова. Александър Балабанов и Кирил Христов – измеренията на един творчески и житейски конфликт ...83 - 92

След ужаса на двете национални катастрофи, след кошмара на трите войни, освободени от каноните на военнотворческите задължения през 20-те години на XX век, писателите и поетите експериментират с Александър Балабанов и Кирил Христов нови художествени форми, жадно улавят авангардните естетически течения, а с тях се раждат дълготрайни или мимолетни периодични издания. Културният живот е наситен с провокативни художествени търсения, с рушене на стари схеми и наложени норми. 

След всекидневната среща със смъртта идва една ненаситна виталност, неспокойният стремеж да се навакса пропуснатото, да се открият непознати духовни хоризонти. В този контекст един шумен спор или дори лична саморазправа между писател и критик не би шокирала никого. Просто би предизвикала оживление в кафенетата, би се коментирала ден или два и после би останала в спомените като пикантна и весела история. Такива са литературните нрави – шумни, понякога груби, невинаги етични. Списанията и вестниците толерират скандалните полемики, редакторите не цензурират гневните обвинения, грубия, а понякога и циничен език. 

Стилът на първия литературен вестник у нас – „Развигор“ (1921 – 1927; 1937) се ражда от духа на времето – драматично, търсещо нови естетически пространства, понякога чрез твърде резки жестове на отрицание на творби, личности и събития. Почти всеки негов брой възбужда нечие негодувание, предизвиква отговори и оправдания, нови обвинения и още по-силно завихряне на полемичното напрежение. Но именно към това се стремят редакторът и неговите сътрудници. Те предпочитат да издават актуален, пък макар и понякога скандален вестник, а не скромен и безличен лист. И наистина успяват да превърнат „Развигор“ в издание, чиито материали не само се четат с интерес, но и дълго се помнят и коментират. 

В много полемики се намесва вестникът, много остри лични сблъсъци провокират неговите сътрудници, доста дръзки статии, отричащи утвърдени художествени явления и актуални културни събития се появяват на неговите страници. Но една от кампаниите му има особено място както в литературната история, така и в съдбата на един от популярните тогава поети – Кирил Христов (1875 – 1944). Известен е фактът, че след няколко жлъчни статии на Александър Балабанов в „Развигор“ и възбудения от тях шумен скандал К. Христов, изплашен и разочарован, решава да напусне страната и се обрича на доброволна шестнайсетгодишна емиграция. 

Но нека се върнем към предисторията, да потърсим предпоставките, които пораждат този невероятно бурен и ожесточен конфликт, да открием мотивите – обществени и лични – на неговия подстрекател, проф. Балабанов...

Целия материал четете по-късно...