Македонистката машина погазва родството с България

Машината, която в продължение на 80 години насажда новата идентичност, продължава да погазва и най-малкия кълн на родство с България и българите. 

 Осемдесет години след създаването на новата македонска държава и налагането на македонската идентичност, нейните творци, защитници и пропагандатори са изправени пред най-незаобиколимото предизвикателство: да припознаят себе си не като наследници на изконно съществувал народ, а като представители на нова национална общност, утвърдена при принуждаващи геополитически и идеологически обстоятелства, инжектирана с етноинженерния серум на Белград. Днес тази национална общност трябва да намери сили да освободи себе си от пропагандния си образ и да възприеме истинската си същност. 

 Парадоксът, че точно това изискване на историческия момент предизвиква у целия държавен и интелектуален елит в Скопие яростна съпротива, прави заявения на висок глас процес на демократизиране на обществото, притворен и фалшив. Машината, която в продължение на 80 години насажда новата идентичност, продължава да погазва и най-малкия кълн на родство с България и българите. 

Предишните поколения, сами определящи себе си като българи и воюващи за това свое име на живот и смърт, продължават да бъдат прекръщавани от собствените им синове и внуци в нещо коренно противоположно на самите тях. Македонисткото общество, т.е. тези които вярват, че нямат нищо общо с възгледите и себевъзприемането на собствените им прародители, е разделено на две. Едните са масата, възпитавана да възприема безкритично внушаваните от образователната система представи за себе си, и другите, които са се докоснали до първоизворите, наясно са със записаното там и съзнателно го прекрояват в духа на наложената матрица. 

И за да бъде покварата пълна, те приписват подобен вандализъм на българите. През последния месец на 2024 г. официозът, вестникарският ветеран в Скопие – в. „Нова Македония“ публикува няколко текста, които ни изправят пред дълбокия ров на безочието. Заглавие като „Бугарските копиjа го негират постоеньето на македонскиот оригинал“ е опровержение на това заявено твърдение, защото такъв „македонски оригинал“ не съществува. Следващите заглавия със същия заряд, пряко разголват порочната практика да се говори на висок глас за вулгарно присвоени и македонизирани личности от всеобщата ни българска история. 

Такива са например „Празничен триптих за прослава на Свети Климент Охридски“, публикуван на 8 декември, от проф. д-р Илиjа Велев или „Дафина од село Просеник(Серско) е наследничка на Хомер“ от д-р Слвавчо Ковилоски, публикуван на 26 декември 2024 г. Същото се отнася и за появилия се във вестника на 20 ноември 2024 г. текст на Весна Дамчевскса „Мисирков како историски компас.“ 

След срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 18 декември 2024 г. и поредния отказ Северна Македония да получи покана за преговори за присъединяване към Съюза, риториката в Скопие навлезе в друг коловоз. Тонът продължава да се дава от президента Гордана Силяновска – Давкова и от премиера Християн Мицкоски и пригласящата им група „избрани“ новинари. Премиерът, който се опитваше да „облагороди“ с европейски калем повсеместните си усилия за политическо, духовно и икономическо обвързване на ръководената от него държава с Белград, рязко смени риториката и по отношение на София и Брюксел. 

По подобие на Вучич, с нахакани изявления пред медиите, сам си създава ореол в собствените очи на неподвластен на чуждо влияние държавник и политик. С това г-н Мицкоски прикрива не само собствените си страхове, но и страховете на цялата 80-годишна политическа и интелектуална върхушка, която натрупа камари от „научни трудове“, утвърждаващи измислени пропагандни ценности. Съпротивата срещу вписването на българите в преамбюла на Конституцията няма други корени, освен страхът, че по този начин неизброимите „научни трудове“ на историческа и политическа тема, ще станат внезапно непотребни, а авторите им – окичени с ореола на фалшификатори… 

Оттук нататък сгромолясването на десетилетната „вавилонска кула“ на македонизма ще разчиства истинския път на Северна Македония към едно нормално и по- приемливо политическо бъдеще… Сред македонското общество, особено у неговите вдъхновители и наставници – политиците и интелектуалците - е вселен някакъв необясним за нито едно друго общество страх, страхът от изгубване на идентичността. Страхът ,че македонската идентичност е под постоянна заплаха от ерозия, разпадане, унищожаване. Това е феноменът, сътворен от пропагандистите, които в стремежа си да възвисят изкуственото национално творение до степен на вековна национална общност, внушават постоянно страх, че някакви тъмни сили подготвят нейното обезличаване, обезсилване и затриване. 

Страхът от затриването на македонската идентичност произтича от съзнанието, че утвърждаването на тази идентичност е осъществено чрез съзнателното и целенасочено преиначаване на вековните свидетелства за народа и неговия живот. Корифеите на македонситката пропаганда са изработили и своя методика за подмяна на първообраза с удобен за тях наукоподобен хибрид. Например абревиатурата ВМОРО, която събужда много смущаващи въпроси с присъствието на това „О“, означаващо, че Вътрешната революционна организация, ОСВЕН МАКЕДОНСКА Е И ОДРИНСКА, е изхвърлена. Какво ти Одринско! Няма такива работи, затова организацията ще се изписва с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация) за радост на академиците от МАНУ, за благослов от президентската институция и от правителството, независимо кой ги оглавява в дадения момент. Това е моделът, който се прилага системно и педантично вече 80 години. 

И ако пресметнем, че във всеки брой само на официоза-всекидневник „Нова Македония“, има поне по една подобна статия, обръщаща историческата истина с главата надолу, ще получим цифра, необяснима за здравия разум. Пресен е случаят с цитираната по-горе статия, в “Нова Македония“, озаглавена „Дафина од селото Просеник (Серско) е наследничка на Хомер“. В текста, който ни предлага д-р Славчо Ковилоски можем да прочетем като подзаглавие „Духовно и jазично богатство в творештвото на македонските народни поетеси“. Авторът говори и за издадения „Зборник“,подготвен от Стефан Веркович. Приложена е цялата технология за преиначаване на всичко, което не подкрепя идеологията и лексиката на македонизма. Какво показва в случая неподправената фактология? Сборникът с народни песни от Серско ,събрани и издадени от Стефан Веркович в Белград през 1860 г. на сръбски език е озаглавен „Народне песме Македонски бугара“. 

Сборникът е посветен на княгиня Юлия Обренович и в обширния предговор събирачът на песните обяснява на княгинята, защо тези песни са БЪЛГАРСКИ… Веркович изтъква още, че българският народ, въпреки печалната си историческа съдба, не е загубил нищо от своето старо „песничко чувство…“. 

Говори за лирическите „женски“ песни, записани от певицата Дафина от с. Просеник – една жена „ретког остроумя и необичног дара памтеня“, която би могла да се нарече „бугарска Омирка“ за „цвет бугарског народног песничва…“. Логично възниква въпросът, защо авторът д-р Ковилоски, пропуска тези подробности и по познатата технология, без срам и съвест си позволява да преиначава думите на Веркович, като по този начин подценява и манипулира читателите - собствените му братя и сестри?! Това е македонската наука днес – истинско средновековие, което премиерът Мицкоски, приписва на българите… 

 И още един факт от дейността на Стефан Веркович. През 1868 г. в Москва излиза от печат неговия труд „Описание быта болгар населяющих Македонию“. Това предоставям като допълнителен размисъл на северномакедонския премиер. На срещата на върха ЕС – Западните Балкани, Брюксел даде поредния шанс РС Македония да ревизира югокомунистическия си образ и да се нареди без мимикрия и преструвки до народите, извървели собствения си път до демокрацията. Това предполага: 

1.Скопие да отвори архивите и въпреки многократното им криминално „прочистване“, наяве ще излезе технологията за налагането на новата идентичност след 1944 г. и масовата съпротива срещу това насилие. 

2.Ревизия на цялата 80-годишна научна продукция, сътворена по метода, използван от д-р Ковилоски, цитиран по-горе, спрямо сборника с народни песни на Стефан Веркович. 

3.Ревизия и пренаписване на учебниците по история за началните и средните училища, като се използват цитати от автентичните извори за Средновековието на Скилица, Зонара, Кекавмен, Теофилакт Охридски, Димитър Хоматиян, както и трите грамоти на Василий Втори – Българоубиец за българските църковни епархии. За Възраждането и революционните борби да се цитират неподправените текстове на Братя Миладинови, Шапкарев, Пърличев, Жинзифов, спомените на д-р Христо Татарчев и Дамян Груев… Това ще бъде и тест за нагласите на върхушките в Скопие – политически, интелектуални, идеологически. Накъде гледат те – към миналото или към утрешния ден на държавата, към Брюксел или към Белград? Засега те не дават ясен отговор… 

 ------ 

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.