Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език

Сградата на читалище "Славянска беседа" в София
през първите три десетилетия на ХХ в. 

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 3. Ангел Г. Ангелов. Проф. Александър Балабанов – ревнител, пазител и строител на българския език...55 - 64

Известно е, че още приживе проф. Александър Балабанов (1879 – 1955) е бил смятан за „… най-популярният човек в България и един от най-популярните българи в чужбина“. „Идват отдалече да го видят и е назоваван най-интересен за всичко: и с живота си, и с делата си, и с приказките си“[1]. Така Симеон Радев (1879 – 1967) си припомня своята реч, произнесена по повод Балабановия юбилей, където е нарекъл приятеля си „най-популярната личност на българската интелигенция“[2]. 

Балабанов несъмнено е бил полиглот. На тази основа той е бил и космополит. Това му дава правото да бъде и безкраен патриот, за какъвто се определя и С. Радев. Патриотизмът и на двамата, както и на други български интелектуалци, не може да не произхожда преди всичко от боравенето с тънкостите на българския език. Можем да определим Ал. Балабанов като безкраен познавач и пазител на българския език. При баща арменец, при гимназиално класическо образование в София, при следване в Лайпциг и Ерланген... Колко ли езика е знаел Балабанов? 

В спомените си той пише, че в младежките си години не е знаел немски добре, затова с колегите си в Германия е говорел на латински – езикът на Цицерон и Овидий[3]. 

Старогръцки и латински – два мъртви езика – Балабанов е владеел до такова съвършенство, че е пишел стихове на тия езици. Още като ученик се залавя с преводи на Илиада, публикувани в професорското списание „Български преглед“. Христо Бръзицов (1901 – 1980) припомня една от многото смешни случки в гостилница „Славянска беседа“: „Ако минавайки край тая живописна маса, бихте приели сърдечната покана на Ал. Балабанов да приседнете и си попийнете, чули бихте такива шеговити разговори...

Целия материал четете по-късно...