Песенно книжовно наследство от времето на цар Самуил (X – XI в.)

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 4. Светлана Куюмджиева. Песенно книжовно наследство от времето на цар Самуил (X – XI в.) ...155 - 178

"Самуиловото царство от втората половина на Х – началото на ХI в. има за сърцевина региона на Охрид, един от най-значимите български културни центрове. Известно е, че Самуил премества столицата на България от Велики Преслав в Охрид и Охрид влиза в българската история като последна столица на Първото българско царство – между 992 г. и падането на страната под византийско владичество в 1018 г. 

 В Охрид, израснал като голям западнобългарски книжовен център, се пазят образци на целия книжовен репертоар, преведен и съставен в източнобългарския Преславски книжовен център[1]. 

В последно време стана известно, че книгата с песенни текстове за богослужебна употреба или химнографската книга, употребявана в източноправославния свят докъм XII в., е Тропологът – универсална богослужебна книга с много широко разпространение, позната по обозначенията ѝ на гръцки език като Трополог, на грузински като Иадгари, на сирийски като Троплигин и на арменски като Шаракноц. 

В своя първоначален „глобален“ репертоар, който отвежда към V в. назад, книгата съдържа песнопения за цялата година по неподвижния и по подвижния кръг в непрекъснат богослужебен ред по празниците на църковния календар, започвайки обикновено с Рождество Христово, често предшествано от Благовещение, а в някои от сирийските преписи с Богоявление, практика, останала от времето, когато Рождество и Богоявление са се чествали в един ден[2]. Подвижният цикъл най-често е включен между Сретение Господне на 2 февруари и празника на св. Георги на 23 арил. След изреждането на неподвижни, подвижни и пак неподвижни празници за целогодишния богослужебен кръг, следват песнопения в осмогласни последования за възкресното богослужение и за общите служби, които тук са снабдени с гласови обозначения. До края на X в. не е известна химнографска книга с друго наименование в началната си рубрика или в оставена приписка, която да не се нарича трополог (ил. 1)[3]. 

Проучването на запазените ѝ преписи показва, че сред основните жанрове, включени в нея, освен тропари, за които се предполага, че дават нейното наименование (книга със събрани тропари, най-често ре френи към отделни псалми), са още канони, стихири, седални, ипакои, прокимени и др., т.е. песнопения, които се отнасят и до химничния, и до псалмодичния вид, или песнопения с текстове и от църковната поезия, и от псалмите. 

През първата половина на IX в. съставът на книгата се разработва в Студийския манастир от поколението на Теодор Студит (759 – 826): неподвижният ѝ дял се обогатява с редица нови празници, чествани във и около Константинопол, подвижният ѝ дял също се обогатява, особено частта му от следвеликденското време нататък до Петдесетница, а към осмогласните възкресни последования се добавят и тези от седмичния кръг. 

Обемът на книгата нараства извънредно много по отношение на празници, произведения, жанрове и автори и „глобалният“ ѝ репертоар, съставен за целогодишно изпълнение в последованието на празниците по календара, започва да се разделя на части в отделни книги, обхващащи съответно неподвижния кръг, подвижния и осмогласните последования, запазвайки обаче във всички отделни книги универсалното си наименование Трополог. 

Това е засвидетелствано от синайски гръцки ръкописи от IX – XI в. с най-разнообразен репертоар от неподвижния, подвижния и осмогласния цикли, съответно 607, 556, 579, 759 и др., които в началната си рубрика са означени като трополози, макар в тях да е включен репертоар само за неподвижни или само за подвижни празници, както и само за осмогласни последования (ил. 2)[4]. 

Формирането на съвременните химнографски книги от типа на Минея, Триода и Пентикостара и Осмогласника става на основата на „разрояването“ на Трополога на отделни части, но новите наименования на книгите се утвърждават постепенно във времето между края на Х и XII в., след което старото универсално наименование „Трополог“ престава да се употребява..."

Целия материал четете по-късно...