100 години от учредителния конгрес на МСС

100 години от учредителния конгрес на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина (Македонски студентски съюз/МСС) – академична, културно-просветна организация, изпълняваща програмата на националноосвободителното движение за пропагандиране каузата на македонските българи и за разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по македонския въпрос пред световното обществено мнение. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

В периода 1922–1924 г. в Берлин, Париж, Виена, София и в др. университетски центрове в Европа се създават македонски студентски дружества. По инициатива на дружеството в Берлин те се обединяват в общ студентски съюз. Учредителният конгрес на Съюза се провежда от 5 до 8 януари 1925 г. в Лайпциг. Според приетия устав целта на Съюза е да обедини всички студенти от Македония в Европа, да ги подготви за културно-просветна дейност, да участва в живота на международните студентски сдружения, пред които да брани от фалшификации и да представя истината за културно-националния облик на Македония. 

Ръководен орган на МСС е Секретариатът. Австрийската столица, която е основен пропаганден център и средище на ВМРО в чужбина, е определена за седалище на МСС. На студентското дружество във Виена е възложено да осъществява връзката с ММТРО във Вардарска Македония. За целта към дружеството е създадена главна петорка на ММТРО. Македонският студентски съюз създава свои дружества и групи в Берлин, Дармщат, Дрезден, Лайпциг, Мюнхен, Хайделберг, Франкфурт на Майн, Париж, Нанси, Страсбург, Марсилия, Лиеж, Виена, Грац, Рим, Бари, Милано, Торино, Прага. Дружествата разполагат с богати библиотеки и пресцентрове. Във Виена Секретариатът наема модерна печатница. 

За разобличаване на сръбските и гръцките фалшификации по отношение на Македония МСС започва да издава „Историческа библиотека“, включваща поредиците: „Про Македония“, „Македония в културно и научно отношение“, „Чужденци за Македония“, „Бит и култура на македонските българи“ и др. Пропагандните материали, както и над 700 официални изложения, меморандуми и апели са изпращани до европейските правителства, комисии към ОН, международни институции, защитаващи правата на човека, библиотеки и учени. В периода 1924–1941 г. в европейските вестници и списания са публикувани над 6000 статии, изложения, съобщения, опровержения по македонския въпрос. 

Много изтъкнати европейски учени, журналисти и общественици сътрудничат и дават морална подкрепа на МСС. За почетни членове на Съюза са обявени проф. Густав Вайганд – Лайпциг, проф. Лубор Нидерле и Лудвиг Куба – Прага, проф. Петър Милюков – Париж, проф. Любомир Милетич – София и д-р Анте Павелич – Загреб. Убийството на Ал. Протогеров (1928) и кризата във ВМРО предизвикват разногласия между членовете на секретариата на МСС. Кр. Николов и П. Манев, заедно със съюзния организатор Н. Велев се оттеглят от съюза. 

Новият секретариат, избран на II конгрес на Съюза (юли 1929 г.) е изцяло от членове на софийското студентско дружество „Вардар“ – Никола Коларов, Живко Гелев и Петър Мирчев. Седалището на МСС се премества от Виена в Париж. Съюзът започва да издава свой печатен орган – сп. „La jeune Macédoine“ (ян. 1931–1932 г.). 

През 1932 г. френските власти спират списанието, а секретариатът на МСС се премества в София. След преврата на 19 май 1934 г. и разтурянето на легалните и нелегалните националноосвободителни организации в България дейността на МСС продължава предимно в европейските университетски центрове, финансирана от МПО в САЩ и Канада.