България се нуждае от комплексен подход към „албанския фактор“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Албанските партии в Република Северна Македония започват да се подготвят за местните избори през есента на тази година. Те са много важни за тях, защото контролът върху общинската власт им дава не само достъп до разпределението на публичните ресурси, но им гарантира и определена електорална база за парламентарните избори. Албанската коалиция ВЛЕН, която е част от управлението на страната и се състои от Движение „Беса“ на Билал Касами, „Съюза за албанците“ (крилото на Арбен Таравари), партия „Алтернатива“, „Демократичното движение“ на Изет Меджити и някои по-малки групи, ще се стреми да запази общините, спечелени от отделните тогава партии, както и да отнеме голяма част от общините на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). 

Да припомним, че през 2021 г. Движение „Беса“ спечели общините Тетово и Желино, „Съюзът за албанците“ спечели Гостивар и Врапчище, а впоследствие и кметът на Студеничани обяви, че преминава към тази партия. Опозиционният „Европейски фронт“, съставен от ДСИ и „Съюза за албанците“ (Зиядин Села) ще се опита да запази всичките 11 общини, които партията на Али Ахмети спечели преди три години и половина, но в част от тях трябва да бъдат издигнати кандидати и на настоящия коалиционен партньор. Албанският блок, който е част от управляващата коалиция, използва всички възможни институционални ресурси, за да спечели отново изборите в контролираните от тях общини, както и да спечели поне част от общините на ДСИ, чрез политиката на разпределение на публичните инвестиции, назначения в администрацията, натиск върху политици от ДСИ, включително и чрез правосъдната система, привличане на активисти от партията на Ахмети и други подобни методи. 

За да имат сериозни шансове за разширяване на позициите си в местната власт, от ВЛЕН са решени да реализират две основни задачи: да запазят единството си и да издигнат общи кандидатури за кметове; да останат във властта, за да могат да насочват публичен ресурс и да използват институционалните механизми, за да печелят влияние в общините с преобладаващо албанско население. В този стремеж за спечелване на колкото се може повече общини през есента се корени и отказът на партиите от ВЛЕН да напуснат правителствената коалиция в края на 2024 г., като не реализираха предизборното си обещание да развалят партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, ако до 6 месеца от създаването на правителството няма значим напредък в интеграцията на Република Северна Македония в ЕС. 

Разбира се, желанието да участват във властта и да отстраняват кадрите на ДСИ, също играе важна роля за тяхното решение. През последните месеци ръководствата и представителите в държавните институции на партиите от ВЛЕН възприеха идеите и стратегиите на техните партньори от ВМРО-ДПМНЕ, че е възможно да се промени преговорната рамка с ЕС чрез предоговаряне на българските и европейските условия с ново българско правителство, както и че България може да отстъпи под силен натиск от ЕС и САЩ. 

В поведението на представителите от ВЛЕН има отчетливи нюанси – докато Билал Касами, Арбен Таравари, Изет Меджити и техни съпартийци избягват да коментират темата за евроинтеграцията, то представителите на партия „Алтернатива“ – по-специално председателят на парламента Африм Гаши и министърът на европейската интеграция Орхан Муртезани – се изживяват в ролята на защитници на „македонската идентичност“ и си позволяват груби нападки срещу България. Подобно беше поведението и на представителите на ДСИ, когато бяха на власт в Скопие в коалиция със СДСМ. В целия този процес не трябва да се забравя и ролята на Албания и на Косово, защото висши политически представители на тези две държави (става дума специално за министър-председателите Еди Рама и Албин Курти) се намесват активно в партийните дела на албанските политически сили в Република Северна Македония. Не са едно и две преките доказателства за добрите контакти между Еди Рама и Али Ахмети, както и ролята на Албин Курти за създаването на коалицията ВЛЕН. 

Повишеното самочувствие на Еди Рама идва и от сравнително успешната за Албания 2024 година във външнополитически план. Страната започна преговори за членство в Европейския съюз през октомври и отвори първите преговорни глави – „Правосъдие“, „Статистики“, „Сигурност“ и други. В средата на декември бяха започнати преговорите по групата глави „Външни отношения“ и „Външна политика, политиката за сигурност и отбрана“. Властите в Тирана очакват бърз напредък през следващата година и искат да приключат преговорния процес за членството в ЕС до 2027 г., но всичко ще зависи от процесите в самия ЕС, както и от удовлетворяването на гръцките претенции в различни сфери. 

В края на годината Еди Рама зае и по-активна позиция спрямо Сърбия и Северна Македония. На 20 декември в парламента на Косово той призова властите в Прищина да прекъснат всякакъв пряк диалог с Белград и да разчитат само на посредничеството на ЕС, а също така той и други висши представители на албанската държава поискаха от Скопие спазване на колективните права на албанците и особено на запазване на статута на албанския език в публичната сфера. И през изминалата година Еди Рама не спря с подигравателните си изказвания към България като през март, май и октомври си позволи язвителни нападки спрямо българската политика към защитата на човешките права на българите в Република Северна Македония. Доста вероятно е новата вълна от антибългарски изказвания от страна на Рама да е свързана и с регистрирането на над 7000 българи на преброяването в Албания. 

На 11 май в Албания ще се проведат парламентарни избори, като Социалистическата партия на Рама отново има най-големи шансове да ги спечели, което означава, че не могат да се очакват съществени промени в отношението на Тирана към Скопие и София. В Косово ще се проведат парламентарни избори на 9 февруари. Фаворит за спечелване на изборите е управляващата партия Движение за Самоопределение на министър-председателя Албин Курти, но почти сигурно е, че тази партия ще получи по-малко депутатски мандати от изборите през 2021 г. Съперниците на Движението за Самоопределение – Демократическата партия на Косово, Демократичният съюз на Косово и Съюзът за бъдещето на Косово – заедно могат да получат по-голям брой депутатски мандати в парламента от партията на Курти. 

Заради разпределението на мандатите на етнически квоти (сръбските партии имат право на 10 мандата, а партиите на останалите малцинства на още 10 в парламент от 120 депутати), създаването на управляваща коалиция може да се окаже много трудно, което беше типично за Косово в периода между смъртта на Ибрахим Ругова през 2006 г. и убедителната победа на Движението за Самоопределение през 2021 г. Независимо от това кой ще дойде на власт в Прищина, ще продължат контактите между управляващи и опозиция в Косово с албанските лидери в Северна Македония, макар и с по-различна интензивност и конфигурация в зависимост от това кой ще състави управляващата коалиция. 

Имайки предвид тези процеси и взаимовръзки между албанските политици е крайно време България да започне да прилага комплексен подход при своята политика към Албания, Косово и албанските партии в Република Северна Македония. След като албанските политици в тези три държави, независимо дали се координират или си съперничат, се опитват да създадат (в немалка степен успешно) общо албанско партийно и политическо пространство, то и институциите в София трябва да отчитат тези реалности. 

Безрезервната българска подкрепа за Косово още от 90-те години на миналия век, подкрепата от България за Албания през цялата ѝ история като независима държава, неутралитетът на България към политическите (а и въоръжените) борби на албанците в Република (Северна) Македония, очевидно не носят никакви позитиви за България в Западните Балкани и най-вече за усилията на македонските българи да извоюват равни колективни и индивидуални права с другите общности в Северна Македония. 

Така се създава изключително асиметрична геополитическа и дипломатическа ситуация, в която България играе ролята на „донор“ за албанците, като не само, че не получава нищо в замяна, но албанските партии в Северна Македония, както и официална Тирана, подкрепят дискриминацията на македонските българи. С намесата си в партийните и в политическите процеси на албанците в Северна Македония, Тирана и Прищина дават „зелен сигнал“ на институциите в София да обвързват всякаква по-нататъшна подкрепа за евроинтеграцията (и не само) на Албания и на Косово с отношението и с реалните действия на албанските партии в Република Северна Македония във връзка с българските искания за демократизацията и европеизацията на тази държава. 

Д-р Антон Панчев