Безхаберието на възрастните уби децата

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3

Този път ще бъда максимално кратък. Ще дадем предимство на потока от новини, който ни залива през последните дни по повод трагедията в Кочани. Така редовната ни рубрика „Новини от Република Северна Македония“ този път става монотематична. Намирам това за нормално, защото жертвената трагедия в малкия град в източната част на страната няма аналог в историята на младата държава. Не че е нямало и друг път повод да се бунтуваме срещу безхаберието на властите в държавата, които на различни нива носят отговорност за жертвите. Напротив. 

Но ако трябва да направим първия извод от сегашната драма с 59 жертви – засега! – ще трябва да кажем, че управляващите, независимо от кой цвят са, нямат навика и културата да се учат от грешките. Но в замяна на това са изключително щедри на закани и обещания, че всичко ще бъде проверено и анализирано и всеки, който има вина за инцидентите, ще бъде строго наказан с цялата строгост на закона. Сега чувам премиерът Християн Мицкоски да заплашва, че щял да хваща за ушите всеки виновник и да го вади навън от дома му. Като гледам, и полицията вече арестува и „на кило“ задържа под стража хора, за които смята, че носят някаква вина. И това е втория извод, който истински ме притеснява. Става дума за сериозно прекрачване на рамките на правомощията, които силовите структури имат. Водени от желанието бързо да решат случая и да пратят отговорните пред съда, се стига до престараване, което няма нищо общо с прокламираната привързаност на политиците към върховенството на закона и правоватта държава. 

Свидетел съм на гоненията, достигнали до истински тормоз и придружени с груби прояви на насилие в нарушаване на закона веднага след атентата срещу президента Киро Глигоров на 3 октомври 1995 г. Това също е урок, който очевидно не е научен. 

И още нещо. Както са знае, през последните години, а особено след идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски през май миналата година, отношенията ни със Северна Македония са в застой. Меко казано. Но когато там, при съседите, които приемаме за най-близки, се случи нещастие, едни от първите, да не кажа – първите, които реагирахме с помощ сме ние, българите, така наричаните обидно „татари“. Всичко, което бе нужно от българска страна, бе направено. Сигурен съм, че и лекарите в болниците, в които бяха изпратени най-тежките случаи от Кочани, ще направят всичко за спасяването на пострадалите. Да си призная, такава масова и широкомащабна акция за подкрепа, в която институциите, гражданските сдружения и обикновените хора у нас предприеха, досега не съм виждал. А, ако питате мен, най-доброто в случая е, че политиците като цяло млъкнаха и не се намесват с оценки, освен с изказаните дълбоки съболезнования за жертвите в дискотеката. Е, има и изключения, които носят повече негативи, отколкото позитиви. 

Президентът на Сърбия Александър Вучич посети пациентите от Северна Македония в болницата в Белград, придружен „случайно“ от около двадесетина телевизионни камери. Какво видя той през обвитите с бинтове глави на пострадалите, не знам, но пък камерите го запечатаха в бяла престилка и с изкуствена тъжна физиономия. Популистът си е популист и в такива моменти. В природата им е да бъдат фалшиви. 

От името на екипа на Бюлетина на МНИ „Българите на Балканите и по света“ и лично от свое име изказвам най-искрените си съболезнования на близките на жертвите от пожара в дискотеката в Кочани. В първите часове след трагедията го направих на стената си в социалните мрежи и получих толкова много подкрепа. Така и трябва. 

 Костадин Филипов