Безобидна ли е идеята на Еди Рама за създаване на „държава на бекташите“?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3 

Когато на 22 септември миналата година министър-председателят на Албания, Еди Рама, обяви от трибуната на Организацията на обединените нации своя план за създаването на „държава на бекташите“ в Албания, неговата декларация доведе до широк дебат сред албанската общественост на Балканите, в който видимо преобладават критиките. Идеята за основаването на „държава на бекташите“ на площ от 130 декара, които тази институция притежава в района на албанската столица Тирана, предизвиква доста спорове в страната, в които участват политици, журналисти, религиозни представители и общественици. Въпреки това, през следващите месеци Рама продължи да настоява, че има реален план за създаването на такава структура и това не е поредната му ексцентрична идея. 

Тази институция няма да има митнически, данъчни и полицейски правомощия, но ще бъде в рамките на Конституцията на Албания, обеща Рама. Албанският министър-председател смята, че създаването на подобна „държава“ не противоречи на конституцията на страната, която забранява всякакво засягане на суверенитета и териториалната цялост на Албания. Еди Рама посочва като аргумент, че в Италия съществуват три подобни структури, което не застрашават териториалната цялост на тази държава. Впоследствие Еди Рама уточни, че това не е проект за създаването на нова държава, а особено ниво на подкрепа за една културно-религиозна общност, която има голям принос за изграждането на модерната албанска нация и държава. По време на своята реч в ООН Еди Рама подчерта не само нуждата от защитата на застрашеното национално културно наследство, но и позиционирането на Албания като един уникален модел на междурелигиозната хармония в света. 

Той постави акцента върху историческата роля на бекташизма като основен фактор в запазването на албанската национална идентичност, както и приноса на бекташийските текета като центрове за запазването на албанския език и култура по време на Албанското възраждане. Пред този проект обаче има много предизвикателства и силни критики. В юридически и конституционен план Република Албания е светска държава и не трябва да фаворизира нито една религия. По тази причина, предоставянето на специален статут за Световното главно старейшинство на бекташите, както е официалното наименование на тази религиозна организация, ще изисква разработването на нова законова рамка, а възможно е и дори конституционни изменения или нови тълкувания на съществуващите закони, което ще срещне сериозна политическа съпротива сред опозиционните среди. 

Планът на Рама вече предизвика недоволството на останалите религиозни общности и най-вече на Мюсюлманската (сунитската) общност в Албания, която е най-голямата религиозна институция в страната и която смята бекташите за сектанти, които не изповядват ортодоксален ислям. Ръководствата на другите религиозни организации оценяват тази инициатива като нарушаване на принципа на равенство между религиозните общности и застрашаване на хармонията сред различните религии в страната. 

 Според преброяването на населението през 2023 г. в Албания живеят 1 101 718 мюсюлмани, 201 530 християни католици, 173 645 православни християни, 115 644 мюсюлмани бекташи, 9658 евангелисти, 3670 граждани изповядват някаква друга религия, неопределилите са 332 155 души, неотговорилите на въпроса са 244 331 души, няма данни за 134 451 граждани, а атеистите са 85 311 души. Определящите се като бекташи съставляват под 5% от общото население на Албания и тяхното по-специално третиране от страна на официалните власти не се приема от представителите на останалите религиозни деноминации в страната. През 2017 г. ръководителят на Главното старейшинство Баба Едмон Брахимай, е искал от властите, включително и от министър-председателя Рама, подкрепа за получаването на по-особен статут на тази религиозна организация, но не и създаването на „държава“. 

В едно писмо до институциите на албанската държава Брахимай е поискал „изравняването на статута на Главното старейшенство с това на Апостолическия нунций в Тирана, който представлява Ватикана“, т.е. поискано е получаването на статута на един вид дипломатическа религиозна мисия, а не на „държава“. Подобно искане със сигурност ще стимулира амбициите и на другите религиозни общности в Албания да получат подобен специален статут, за да не се чувстват дискриминирани. 

Изненадващата идея на Рама предизвика появата и на различни конспиративни теории, на които няма да се спираме, но са знак за недоверието към този проект, който става причина за спекулации от различен характер. Безспорно е обаче, че евентуалното създаване на „държавата на бекташите“ няма да има вътрешнополитически, юридически и културно-религиозни последствия само за Албания, но и за някои съседни страни. Причина за това е претенцията на ръководството на тази общност, което настоява, че планираната структура ще има статута на „световен център“ и ще ръководи религиозния живот на бекташите в други страни по света. Световното главно старейшинство на бекташите със седалище в Тирана няма сериозно международно присъствие или сътрудничество с други религиозни структури, но освен шестте регионални центъра в Албания, ръководи и бекташийските текета и общности в Република Северна Македония (Тетово), Република Косово (Джакова), както и в САЩ (Детройт). 

Колкото и неоправдани да са претенциите за някакъв „световен център“ на бекташите, ръководен от Тирана, подобна структура може да създаде потенциална възможност за външна политическа намеса в религиозния живот на тези общности извън територията на Албания. Това важи най-вече за Република Косово, където Сръбската православна църква се ползва с екстериториалност, привилегии и имунитет. Появата на още една религиозна структура с претенции за особен статут в международен план, ще аргументира още повече позициите на сръбските паралелни институции в Косово, които се стремят към получаване на фактическа автономия и легитимиране на намесата на Белград в дейността на подобен вид институции. В България също има три бекташийски текета („Елмалъ баба“, с. Биволяне, Кърджали; „Осман баба“, с. Текето, Хасково; „Ак язълъ баба“, с. Оброчище, Варна), които са в полезрението на Главното старейшинство, а сред светите за бекташите места на сайта на тази организация е посочена и Калиакра, Варна. 

Ако създаването на „държавата на бекташите“ се осъществи, то тази „държава“ ще претендира за контрол върху религиозния живот и на малкото български бекташи. Важен е обаче не броят на практикуващите вярата си, принадлежащи към тази религиозна деноминация в България и по света, а декларираните от Еди Рама намерения да превърне „държавата на бекташите“ в инструмент на външната политика на Тирана под лозунга за „междурелигиозна хармония и толерантност в световен мащаб“. Подобни действия за налагане на бекташизма като институционализирана и международно легитимирана структура биха създали и поле за изостряне на противоречията между бекташите и ортодоксалните (сунитски) ислямски общности в балканските страни, в които волно или неволно ще бъдат замесени и чужди държави. 

 Д-р Антон Панчев