Парламентарни избори и неясни перспективи за правителство в Косово

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 2.

Управляващата партия в Косово, Движението „Самоопределение“, спечели редовните парламентарни избори, проведени на 9 февруари. Изборите преминаха при сравнително висока избирателна активност. Централната избирателна комисия на Косово продължава да среща големи трудности в преброяването на гласовете, което забавя обявяването на резултатите и води до съмнения в манипулации. Четири албански партии и коалиции ще имат депутати, като Движението „Самоопределение“ получава около 41% от гласовете, Демократическата партия на Косово (ДПК) получава около 22% от гласовете, Демократичният съюз на Косово (ДСК) е с над 17%, а коалицията между Съюза за бъдеще на Косово и НИСМА (СБК–НИСМА) успя да получи над 7% от гласовете. 

Все още не са преброени бюлетините от гласуването в чужбина, където се очаква Движението „Самоопределение“ да спечели повече от половината гласове, но дори тези очаквания да се реализират, управляващата партия няма да получи повече от 49 депутати в парламента на Косово, който е съставен от 120 депутати, като албанските партии и коалиции разпределят между себе си 100 депутатски мандата, 10 мандата са запазени за сръбските партии, а останалите 10 за политическите представители на другите малцинства в страната. 

Резултатът на „Самоопределение“ е с около 10% по-нисък отколкото на изборите през 2021 г., но този спад се дължи главно на липсата на принос от партията на президента Вьоса Османи, която преди четири години успя да привлече немалка част от електората на Демократичния съюз на Косово. Също така, няколко политици от „Самоопределение“ с проислямски възгледи, се отделиха и участваха с нова формация „Коалиция за семейството“, която получи 2,30% от гласовете. Движението „Самоопределение“ не съумя да изпълни голяма част от своите предизборни обещания по време на пълния си управленски мандат, но харизматичната фигура на министър-председателя и лидер на партията Албин Курти успя да предотврати по-голям спад. Основното постижение на правителството на „Самоопределение“ беше натискът срещу сръбските паралелни структури, съчетан с отхвърляне на Асоциацията на сръбските общини, което влоши отношенията с ЕС и САЩ. 

Това предизвика силна реакция от страна на новата американска администрация. Специалният пратеник на Доналд Тръмп, Ричард Гренел отправи силно негативни думи срещу Албин Курти пет дни преди изборите. В Платформата ‚Х‘ Гренел написа, че правителството на Курти не се е ползвало и не се ползва с доверието нито на администрацията на президента Байдън, нито на тази на президента Тръмп: „Както републиканците, така и демократите са критикували непрекъснато Курти за предприемането на едностранни действия, които дестабилизират района. Също така и ЕС, и НАТО. Международната общност е обединена срещу Курти. Американските компании се разширяват в Албания и Сърбия, но не се разширяват в Косово заради Курти. Курти също така е бил срещу всяка американска идея, предложена от президентите Клинтън, Буш, Обама, Байдън и Тръмп. Реториката, използвана от Курти сега, претендирайки че е близък със САЩ и е в по-добри отношения от всички други правителства на Косово, е абсолютно фалшива. Не се подлъгвайте“, написа Гренел. Албин Курти отговори, че това са лични нападки от страна на Гренел, а отношенията със САЩ са добри, но в нов свой пост специалният пратеник на Тръмп застана зад своите думи и отправи груби обиди към Курти. 

Опозиционните партии се възползваха от ситуацията и обещаха да си взаимодействат, за да отстранят Курти от властта и да подобрят отношенията със САЩ. Известни промени има и при политическите партии на малцинствата, като този път „Сръбската листа“, която е пряко свързана със сръбския президент Александър Вучич, не успя да спечели всички депутатски мандати, предвидени за косовските сърби, тъй като едно място беше спечелено от партията на Ненад Рашич. Това дава възможност на албанските партии да предоставят министерските постове, предвидени конституционно за сръбски представители, на тази партия и да изключат „Сръбската листа“ от управлението при определени условия. 

Десетте мандати за другите малцинства бяха спечелени от девет партии, което задълбочава фрагментацията на парламента и увеличава трудностите при задоволяването на всички апетити за постове. При така оформилата се картина на политическото представителство в парламента създаването на правителство ще бъде много трудно. Движението „Самоопределение“ се намира в изолация спрямо останалите албански партии, макар че има и нюанси в тяхната категоричност относно вероятността за създаване на коалиция с партията на Курти. Демократичният съюз на Косово и Съюзът за бъдеще на Косово многократно заявиха, че изключват всякакво сътрудничество със „Самоопределение“. От Демократическата партия на Косово не са проявявали такава категоричност, но създаването на коалиционно правителство със „Самоопределение“ също би било много трудно, защото от ДПК ще искат министър-председателския пост, нормализиране на отношенията със САЩ и ЕС, т.е. приемане на Асоциацията на сръбските общини, а от друга страна Албин Курти много трудно би приел всякакво сътрудничество с партията на подсъдимия в Хага Хашим Тачи, когото винаги е клеймял като основен източник на корупцията в Косово. 

Друг хипотетичен вариант е „Самоопределение“ да се договори с отделни депутати от другите албански партии – например от „НИСМА“, които влязоха в парламента в коалиция със Съюза за бъдеще на Косово, но шансовете за подобно разцепление са малки и също не могат да доведат до създаване на стабилно правителство. Създаването на правителство само с депутатите от партиите на малцинствата също не е възможно за Движението „Самоопределение“, защото са нужни и гласовете на „Сръбската листа“, а нито тази партия, нито от „Самоопределение“ са готови на съществени компромиси, тъй като от сръбската партия ще искат спиране на натиска върху сръбските паралелни структури, възстановяване на някои от техните правомощия, създаване на Асоциацията на сръбските общини. 

Опозиционните албански партии също много трудно ще създадат правителство, защото и те няма да имат стабилно мнозинство, тъй като не могат да разчитат на „Сръбската листа“ по посочените причини. Освен това, ще имат трудности при разпределението на висшите държавни постове. Конституцията изрично посочва, че председателят на парламента трябва да бъде от спечелилата изборите партия, т.е. от Движението „Самоопределение“, а изборът на нов президент от парламента ще се проведе през месец март следващата година, което означава, че амбицията на някоя от опозиционните партии да получи този пост трябва да остане в режим на изчакване. 

Съставянето на правителство зависи много от действията на президента Вьоса Османи. Член 95, т. 1 от Конституцията на Косово определя, че „След изборите, президентът на Република Косово предлага на парламента кандидата за министър-председател, в консултация с политическата партия или коалицията, която е спечелила нужното мнозинство в парламента, за да формира правителство“. В точка 4 се казва, че ако не бъде избрано правителство, президентът „номинира друг кандидат според същата процедура“. При очертаващия се състав на парламента не е много ясно кой разполага с нужното мнозинство, за да състави правителство, като предпочитанията на президента Османи явно ще бъдат насочени към „Самоопределение“. В тази ситуация е много възможно в Косово да се проведат нови парламентарни избори, например през месец септември, когато трябва да се организират и местните избори. Навлизането на Косово в период на политическа нестабилност, заедно с неяснотите относно развитието на политическите процеси в Сърбия, означават фактическото спиране на диалога с международно посредничество между двете страни през следващите месеци. 

Подобен развой може да се приеме с облекчение в Прищина, защото ще бъде отложено създаването на Асоциацията на сръбските общини. Парламентарните избори в Косово показаха още веднъж разделението на албанските партии в Република Северна Македония по отношение на Албин Курти. От Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) основателно претендираха, че Албин Курти и неговото Движение „Самоопределение“ се намесват в изборите в Република Северна Македония на страната на коалицията ВЛЕН и лидерът на ДСИ Али Ахмети реши да „върне жеста“, като един ден преди парламентарните избори в Косово призова гражданите на тази страна да гласуват за опозиционните партии и заяви, че международните представители за Косово и Балканите не са доволни от политиката на правителството на Курти. 

Ахмети се изказа остро срещу политиката на косовския министър-председател: „За съжаление, всеки международен представител, когото съм срещал през последните две години, е недоволен от позициите и политиките, които се провеждат от институциите на Косово. Политики, които разделят, политики, които не сътрудничат с Америка, Европа и НАТО и това недоволство, за съжаление, се изразява с възмущение, с голям гняв от много международни представители на срещите, които съм имал“. 

От друга страна, лидерите на ВЛЕН призоваха косовските граждани да подкрепят Движението „Самоопределение“ и веднага след затварянето на избирателните секции поздравиха Албин Курти с победата. Министър-председателят на Албания Еди Рама не се обяви в подкрепа на някоя от косовските партии, като заяви, че всички са му приятели и не може да взема страна. Ако Движението „Самоопределение“ не успее да състави правителство, това ще има своето отражение и върху албанските партии в Република Северна Македония, защото коалицията ВЛЕН ще попадне в един вид изолация в албанското политическо пространство, което би отслабило и електоралната подкрепа за нея.

Д-р Антон Панчев