Кирил и Методий (вдясно), XV в.
Средновековен бохемски художник
"Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал благодеянията на словата си на княза на българите Борис, който живял през времето на ромейския василевс Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чедо и когото бил привързал към себе си чрез прекрасния си във всяко отношение език“
Теофилакт, архиепископ на Българската църква в Охрид (1090–1108)
Божественият и верен Методий – велик пастир на славяните
Източник: "Трета възраст"
Канонизиран за светец с монашеското си име Методий преди това е имал друго, светско име. Според практиката монашеското име да започва със същата буква, като светското, може да се предположи, че кръщелното му име е било Михаил (така както Константин приел името Кирил).
В едно късно житие Кирил и Методий са наречени с имената Църхо и Страхота. Вероятно в случая е бил направен опит те да се преведат на славянски език. Страхота е изведено от латинската дума metus (страх). Кирил и Методий произхождали от Солун, където „всички солунчани говорят чисто славянски“.
Роден през 815 г., по-големият брат се отличавал с добро образование и умствени способности. Императорът го назначил за управител населената със славяни Стримонската област, северно от Солун. Тук той престоял дълго време – от 843 до 855 г. В „Служба в памет на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ“, написана от Константин Преславски, се казва:
„Оставил род и отечество, съпруга и деца, свети учителю, в пустинята поиска да живееш със светите отци прославни.“
Този стих дава основание да се смята, че
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАМОНАШИ, МЕТОДИЙ Е ИМАЛ СЕМЕЙСТВО
– жена и деца. След като се оттеглил от административната служба, на ок. 40-годишна възраст той се подстригал за монах в манастира „Св. Полихрон“ в планината Олимп (Мала Азия).
Тук той заедно с брата си Константин Философ в продължение на 5 г., „беседвайки само с книгите“, започнали дейността си по изнамирането на нова, славянска азбука. До смъртта на Кирил в Рим двамината били неразлъчно заедно. През 860 г. те били натоварени от император Михаил ІІІ (842–867) с дипломатическа и религиозна мисия при хазарите. Водените прения на Кирил с юдейски проповедници били записани от философа, а по-късно Методий ги превел от гръцки на славянски като ги разделил на осем части.
След завръщането им в Цариград императорът и цариградския патриарх Фотий (858–867; 877–886) убеждавали Методий да бъде въздигнат за архиепископ. След отказа му, те го поставили за игумен на манастира „Св. Полихрон“, който имал 24 крини (ок. 350 кг) злато годишен приход и над 70 души монаси.
По молба на великоморавския княз Ростислав (846–870) през 863 г. византийският император изпратил Кирил и Методий във Великоморавия да проповядват на славянски език. Заедно с тях били техните ученици, които произхождали от българските и малоазийските славяни. По това време те вече изнамерили славянската азбука и превели част от най-важните богослужебни книги.
 |
Манастирът и базиликата „Св. Св. Кирил и Методий и успение на света Богородица“ във Велехрад, Чехия |
Единственото сведение, съдържащо точната година за това, се съдържа в произведението на
„СКАЗАНИЕ ЗА БУКВИТЕ“, НАПИСАНО ОТ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
„Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите, или превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой вие създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица [Ростислав] моравския княз, и на Коцел блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света.“
Всъщност това бил един продължителен процес на работа между 855 и 862/3 година, когато не само била създадена азбуката (това била глаголицата), но и извършени първите преводи.
Във Великоморавия Кирил и Методий престояли 40 месеца. През 867 г. те се завърнали в Цариград, но след като загубили подкрепата новия император и патриарх, се отправили към Рим. Те били тържествено посрещнати от папа Адриан ІІ (867–872), който осветил и положил носените от тях славянски книги в църквата „Санта Мария Маджоре“. Не след дълго Кирил се поминал (14.II.869).
Преди смъртта си той оставил завет към Методий: „Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда. Аз привършвам дните си и падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината [Олимп и манастира]; но недей заради планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.“
СЪДБАТА НА МЕТОДИЙ БИЛА НЕЛЕКА
С папска була той е провъзгласен за славянски архиепископ на Панония, с център намиращата се в българските предели крепост Срем (дн. Сремска Митровица в Сърбия).
Самият Методий резидирал в столицата на Блатненското (от тук иде името на дн. езеро Балатон в Унгария) княжество – Блатноград. Немското духовенство обаче го обвинило че проповядва в техните земи. Методий бил изправен пред църковен съд. Кралят, който водел процеса, иронично казал: „Не измъчвайте моя Методий, защото вече се изпоти като при пещ!“ А славянският архиепископ отвърнал: „Веднъж едни люде срещнали изпотен философ и го запитали: „Защо се потиш?“ А той отговорил: „Защото спорих с простаци.“
Методий бил насилствено заточен (вероятно в манастира Райхенау на остров в Боденското езеро). В продължение на две години и половина той бил затворник, докато папската намеса през 873 г. принудила немските духовници да го освободят.
Тогавашният папа Йоан VІІІ (872–882) ръкоположил Методий за архиепископ на Великоморавия със седалище Велехрад (дн. село в Чехия). Повторното му идване тук и организирането на самостоятелна Моравска църква със славянско богослужение довело до нов разцвет на книжнината. Първоначално дейността на Методий не била смущавана, но след време срещу него се изправил отявленият му личен враг немският епископ на Нитранската църква Вихинг. Славянският архиепископ е трябвало да търси помощта на папата срещу интригите и клеветите на Вихинг.
Любопитен, но и
ВАЖЕН ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
е един епизод от живота на Методий. По искане на византийския император Василий І Македонец (867–886) през 882 г. той се завърнал в Цариград. Императорът го посрещнал тържествено, като похвалил неговата дейност и задържал при себе си част от учениците му – „един свещеник и един дякон с книгите“.
Смята се, че пътуването на Методий е станало през България и княз Борис І (852–889) е имал възможност отблизо да се запознае с дейността на славянските първоапостоли и техните ученици.
След завръщането си във Велехрад Методий се отдал на книжовна дейност. Двама от учениците си, които били опитни скорописци (майстори на бързо писане) той ръкоположил за свещеници.
За осем месеца той превел всички библейски книги без Макавеите (тогава те били смятани за апокрифи). Преди това заедно с брат си Кирил те били превели за нуждите на славянското богослужение Псалтира, Изборното евангелие, Апостола. Преводаческата дейност на Методий изисквала изключителни филологически познания и способности, тъй като всяко преиначаване на текста тогава било смятано за грях. Методий намерил необходимата лексика и изразни средства, за да представи на непознаващите Божието слово славяни, довчерашни езичници по вяра и прости земеделци, непосветени в тайните на библейската реч, изпълнена със сложни граматически фигури.
Правилно е заключението, че с появата на славянската Библия през ІХ в. славяните в Европа получили своя
ИСТОРИЧЕСКИ ШАНС ДА ВЛЯЗАТ В КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ
на Европа.
А това в най-голяма степен се дължало на Методий. Той не само довършил делото на своя велик брат, но и го надградил. С голяма стойност бил и направеният от него превод на византийския юридически сборник Номоканон, съдържащ църковни правила и решенията на съборите за устройството на църквата. В този сборник се установявало как да се пости, как да се празнува Великден и се постановявали забрани за езически обреди, за магии и врачуване, за сключване на нечестиви бракове и т.н.
Друго произведение на прочутия славянски книжовник е Канон в чест на св. Димитър Солунски – едно авторско произведение (а не превод), съдържащо изящна поезия на славянски език. В него прозира тъгата за родния град на солунчанина, запратен в далечни земи:
Чуй сега, славни Димитре, твоите бедни раби
и се смили над нас.
Ние сме се отлъчили от твоя светъл храм,
но сърцата ни горят и дълбоко копнеем
с помощта на твоите молитви
да се поклоним някога на твоя храм.
Уверено може да се твърди, че това химнографско произведение е и първи опит за създаване на песенно-поетична творба в старобългарската литература.
Вероятно по това време Методий е направил преводи и на някои книжовни произведения, написани от брат му Кирил, а така също е взел участие в написването на неговото Пространно житие. Изобщо книжовната дейност на Методий в последните години от неговия живот представлява своеобразен венец от дейността на двамата славянски равноапостоли. Не на последно място трябва да се отбележи, че написаните от Методий книжовни произведения са станали достояние на неговите ученици, които впоследствие са успели да ги възстановят в България.
Непосредствено преди смъртта на първоучителя Методий
НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ ВЪВ ВЕЛИКОМОРАВИЯ НАБРОЯВАЛИ 200 ДУШИ
Това били свещеници, дякони, поддякони и др. Малко време преди смъртта му учениците помолили своя честит учител да посочи свой приемник в учението си. И той посочил Горазд, който владеел славянски и гръцки език: „Този е свободен мъж от вашата земя – казал Методий, запознат е добре с латинските книги и е правоверен.“
Славянският архиепископ починал на шестия ден от месец април през 6393 г. от сътворението на света (= 885 г.).
Погребението на Методий събрало голямо множество. Неговите ученици отслужили църковна служба на латински, гръцки и славянски език и го положили в съборната църква във Велехрад.
Именно обучените от Методий книжовници намерили спасение в България и в България възстановили не само преводите на богослужебните книги и библейските текстове, но и създали една нова литература, на която предстояло да заеме достойно място в християнска Европа.
Относно споровете на какъв език е била писана тази литература заслужава да се цитира именитият български учен Боян Пенев (1882–1927):
„Как трябва да се нарича този език? Единствено оправдано и правилно название е старобългарски, а не старочерковнославянски, или само черковнославянски, или старославянски. Ясно е, че под старобългарски ние не разбираме езика на Аспаруховите българи, а езика на онези славяни, които са населявали българската държава. Другите названия не определят точно българската принадлежност този език.“
Б. Пенев. Българска литература. Кратък исторически преглед. Пловдив, 1930.
Проф. д-р Георги Н. НИКОЛОВ
0 коментара:
Публикуване на коментар