Членове на МНИ сред официалните гости по повод 3-ти март в Скопие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3 

На 3 март 2025 г. по повод Националния празник на България – 3 март, Посолството на Република България в Скопие и Българският културно-информационен център в Скопие организираха традиционен официален прием в хотел „Александър Палас“, на който бяха поканени членовете на МНИ – проф. Георги Николов, доц. Александър Гребенаров и журналистът Костадин Филипов. 

На приема присъстваха министри от правителството на Република Северна Македония, дипломати, военни аташета, кметове, бизнесмени, представители на българите от Република Северна Македония и гости от България. В поздравителното си слово посланикът на Република България – Н. Пр. Желязко Радуков, подчерта необходимостта от всеобщото уважение и придържане към общите европейски правила и ценности, като ключ към европейското единство. За празничната атмосфера на приема допринесоха изявите на известни инструментални и вокални изпълнители.

 Членовете на МНИ се срещнаха с множество приятели и симпатизанти на Република България, с които коментираха наболели проблеми за българската общност в Република Северна Македония. Разговор в този дух те проведоха и с посланик Ж. Радуков на следващия ден. 

* 

На 4 март 2025 г. в Културно-информационния център на България в Скопие се проведе кръгла маса на тема: „Република Македония в българската политика, медии и наука (1989–1996)“, на която присъстваха членовете на МНИ проф. Г. Николов, доц. Ал. Гребенаров и К. Филипов. 

 Форумът бе открит от директора на Българския културно-информационен център г-жа Антония Велева. В присъствието на дипломати, представители на български сдружения и гости, председателят на МНИ Г. Николов представи направленията и постиженията на издателската му дейност, следващ традициите на неговите учредители. Във фокуса на изказванията на доц. Ал. Гребенаров и К. Филипов бе последната нова книга на Македонския научен институт – „Република Македония в българската политика 1989–1996“ с автор д-р Красимира Тодорова. 

Ал. Гребенаров изреди част от нейните безспорни приноси – очертан е генезисът на противоречията между Р Македония и Р България; показан е пътят на младата държава към независимостта и съдействието на българската дипломация; разгледана е ролята на отделни личности от политически живот с влияние върху двустранните отношения; осветлена е с допълнителни извори аферата „Оръжие за Македония“, причинила силен политически трус и криза в България; коментирани са аргументите за „езиковия спор“ и др. Намира книгата на д-р Тодорова за полезно историческо четиво не само за изследователи, но и за политици, дипломати и общественици в двете държави. 

Според К. Филипов изданието изнася за пръв път множество слабо познати или неизвестни документи, които очертават ситуацията в началото на 90-те години на миналия век, когато се ражда Р Македония. Размишлявайки от позицията на изминалото време, той се убеждава, че тогава са положени основите на противоречията и недоразуменията, които до днес причиняват кризи във взаимоотношенията. Пресъздаде ситуацията от април 1994 г. по повод неуспешното посещение на министъра на образованието и науката Марко Тодоров в Скопие и последвалата визита на президента Киро Глигоров в София през пролетта на 1994 г., когато се слага началото на езиковия спор. Спомена за първите провокационни прояви на ОМО „Илинден“, предшестващи идването на К. Глигоров в България. 

Относно последващите ходове на дипломацията в Скопие срещу София и до днес си задава въпроси, за които трудно намира аргументирани отговори. По темата за отношението на българските институции към политиката на Р Северна Македония и дълго чаканото желание София да се ангажира с проблемите на българите взеха отношение и двама известни интелектуалци от Р Северна Македония – Симеон Симев и Владимир Перев.