Сп. "Македонски преглед", 2006, кн. 2. Любенова-Бакалова, М. Възраждане на българската просветна традиция във Вардарска Македония (април - август 1941 г.) … 7 - 38
"Един от въпросите, които скопската историография превръща в спорни, е за характера на установената във Вардарска Македония българска власт в периода на Втората световна война. В основата на „спора“ стои проблемът за националната принадлежност на
т. нар. славянско население във Вардарска Македония. За българската страна то несъмнено има български национален характер и е неразривно свързано с българската нация и култура.
Затова българските историци са единодушни, че установената власт е освободителна. Скопските историци от своя страна тенденциозно не признават
наличието на българи в областта, която според тях е населена с „македонци“. Оттук произлизал и изводът, че Македония е била окупирана, а българската държава провеждала „денационализаторска“ и
„асимилаторска“ политика над македонското население в областта. която се проявява най,ясно и отчетливо в културно-просветната сфера[2].
Възползвайки се от мълчанието на българската историческа на,
ука по този въпрос, тълкувано като проява на слабост и изхождайки
от максимата, че една често повтаряна лъжа в крайна сметка се
превръща в истина, македонската историография впряга всички свои
сили от 60-те години на миналия век до днес, за да изфабрикува „доказателства“ в подкрепа на твърденията си..."
Целия материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар