В РСМ върховенството на закона е в сферата на фантастиката

За конфликта от 2001 г. и неговите днешни проекции в обществото на страната, за съдбата на българите в Северна Македония, за ползването на правосъдието като бухалка и за единството на българите в държавата с Георги Трендафилов от Велес разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3

Роденият във Велес Георги Трендафилов е философ по образование, завършил е Скопския университет „Св. св. Кирил и Методи“ Координатор е на проекти при Националния изследователски клуб „Свети Климент Охридски“. Заедно с Петър Колев участва в основаването на партията Гражданска демократична уния – ГДУ. Работил е като говорител на Министерството на отбраната и правителството на Република Македония. Като депутат в Събранието е бил шеф на македонската делегация при ОССЕ. 

– Г-н Трендафилов, предлагам да започнем с малко история. По време на конфликта от 2001 г. в Република Македония Вие бяхте говорител на Министерството на отбраната. Години минаха, но за мен все още няма яснота какво всъщност се случи тогава – граждански конфликт, въоръжен бунт, етнически сблъсък или всичко заедно? 

– Недвусмислено това беше въоръжен бунт, в един по-широк контекст на решаването на т.нар. косовски въпрос. Поне според усилията на определени структури. Първите съобщения на т.нар. АНО, се отнасяха до някаква „славомакедонска окупация на изконни албански територии“. Впрочем Демократичният съюз за интеграция, който произлезе от АНО, тези дни поддържа сходен наратив, припомняйки събитията от март 2001-а. Развитието на ситуацията постепенно придаваше по-различен тон на конфликта в местната общественост, която допълнително беше разделена и от политическата борба между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. И накрая, Охридският договор установи политическа рамка, която по-късно беше превърната в най-сериозната промяна на конституцията на държавата, промени, които и днес, особено от конкретната политическа позиция, власт или опозиция, се тълкуват от аспект на дневнополитически нужди. 

– Коя е най-тъжната новина, която трябваше да съобщите на нас, журналистите тогава? И най-радостната? Изобщо, имаше ли радостни вести от кризата тогава? 

– Вероятно клането край Вейце. Помниш, тогава, в края на април 2001 г. край това село високо в планината осем човека – четирима войника и още толкова полицаи бяха убити от членовете на АНО. Труповете им бяха изгорени. Но и тогава, и сега, всички събития ги виждам като сбор от нещастия, които поразиха много семейства. И днес понякога срещам хора, които носят (оправдано) чувството, че държавата ги е предала въпреки всички трагедии... 

– Сега Вие сте един от най-изявените българи в Република Северна Македония. Живеете и работите във Велес, градът на солунските атентатори. Какво от техния живот, романтика и саможертва Ви трябват днес, господин Трендафилов? Или ситуацията е друга и трябва повече търпение, мъдрост и разум? 

– Времето не чака никого. Както всяка година, този март вероятно голям брой велешани вече са с подготвени документи за сезонна работа в Хърватия, поне там отиват по-голямата част. Търпението, че някое правителство в Скопие ще осъществи сериозни и качествени промени, отдавна е изчерпано. Ние сме развили специфичен клиентелизъм към политическата ангажираност. Повечето от нас очакват конкретно материално възнаграждение срещу политическата подкрепа и активност. По-малката част от обществото пък вероятно има предпазлив подход към политиката и институциите, отнасяйки се към тях като към улично куче. То не е умно и въпреки, че е малко или мило, не трябва да му позволиш да ти се приближи. Не е голяма мъдрост, но все пак е по-безопасно. 

– Един въпрос, чийто отговор знам, но все пак държа да Ви го задам: лесно ли е днес да си българин в Северна Македония? Как се живее при този ежедневен медиен и всякакъв друг тормоз? Ето, на Трети март, денят на българския национален празник, Вашият съгражданин Драги Каров от Велес бе викан в полицията? Докога така? 

– Докога, Коста? Докато стотици милиони евро от бюджета завършват в частните сметки на определени функционери, докато бившият шеф на тайната полиция, уж осъден, се разхожда свободно в Монте Карло, а братовчед му е удобно в Будапеща и се радва на убежище, дотогава българите ще бъдат нужни. За да пълнят заглавните страници. Бившият директор на Фонда за здравеопазване избяга в Австралия. Там е и бившият директор на ЕСМ Васко Ковачевски. Т.нар. първи вицепремиер Груби е извън страната, бившият директор на Лотарията – също, разузнавачи, бизнесмени, дипломати, бивши министри... по дяволите, Македония може да се похвали, че има истинско правителство в изгнание. Но бизнес отношенията по природа са сложни, особено ако са печеливши. „У-у-у, българи!“, засега е безплатно. 

– Как мислите, правосъдната система в страната Ви не се ли превърна в бухалка срещу българите? Люпчо Георгиевски от Битоля е непрекъснато в съда, побойниците над Християн Пендиков се отърваха с наказание само от осем месеца. Има и други случаи? 

– Ти си добре запознат с вътрешната ситуация в Северна Македония, дълго време беше кореспондент в Скопие. Можеш ли да намериш поне един въпрос, по който са съгласни, например актуалните заместник-председатели на македонското Събрание Антонио Милошоски и Весна Бендевска!? 

Каква политическа физиономия имат? Те са христоматиен пример за „социалистическия плурализъм“. Каква политическа победа те и такива като тях могат да кажат, че са извоювали? Подобрили ли са стандарта на гражданите? Издействали ли са по-качествени здравни услуги, или са работили за успешна реформа на образованието? Може би са се прославили поради безкомпромисната си позиция и борба срещу корупцията? Част от отговора вече имаме по-горе. Ако не беше Люпчо, щеше да се наложи да го измислят. 

Ние сме общество, в което отдавна приехме дискриминацията като „новото нормално“. Но тя за обществеността изчезва, когато стане въпрос за македонските българи, или за македоно-българските отношения. Тогава голяма част от обществеността, без оглед на произхода или природата на гнева, с удоволствие замеря с камъни „детето“, което се осмели да каже, че кралят е гол. 

– Вие сте човек на словото и на точната мисъл. Защо е тази омраза, превърната в политика от страна на властите? Как стана така, че ВМРО-ДПМНЕ, която беше етикетирана като „пробългарска“, сега да е най-антибългарската партия? Коя е причината? Лична, ценностна или идеологическа? 

– Бих казал делова. Северна Македония е като миниатюрна Римска империя. Докато обожествяваме цезаря, принасяме жертви и плащаме данъци, ни позволяват да запазим част от нашите местни обичаи. Ние, „аборигените“, трябваше да развием отношение, спомни си кучето от началото на интервюто. Миниатюрният Рим буквално може да ти даде всичко, но и да ти вземе всичко. 

– Как мислите, в новата геополитическа ситуация в Европа и света по-добри ли са шансовете българите да бъдат вписани в конституцията и Северна Македония да тръгне напред в евроинтеграцията? На какво се надява премиерът Мицкоски – на натиск отвън, най-вече на САЩ върху България, на лобиране вътре в ЕС или на нещо друго? 

– Вероятно тази мантра на част от правителството ще се дъвче до местните избори, подкрепена със средствата от унгарския кредит. Сигурно имат някаква неясна надежда, че някой, от някъде, някак си, по някакъв начин, ще притисне София и „всичко ще изчезне“. 

Но остава фактът, че това правителство, независимо от усилията за самореклама, все още не е изпълнило нито едно сериозно политическо обещание, нито е подобрило икономическото състояние. Спомни си за толкова критикувания договор с компаниите Бехтел и Енка. Как правителството реши този въпрос? На какво се базира надеждата им, че преговорната рамка на ЕС ще се промени? А те нямат капацитет да повлияят на бизнес договор с частна компания!? Но шоуто трябва да продължи. Върховенството на закона и по-нататък е в сферата на научната фантастика. И там ще остане още дълго време, изглежда. 

– Кое не достига на българската политика към Северна Македония, г-н Трендафилов? Мои колеги журналисти от Скопие имат една формула, която ми препоръчват често напоследък: „правете като Вучич и всичко ще бъде наред“. Това ли е истината? 

– Интересно предложение. Нерядко съм чувал забележка от някои посланици в Скопие, че понякога е трудно да се разбере официалната позиция на македонското правителство по даден въпрос, дори ако той е от технически характер. Министрите в правителството в Скопие говорят повече като партийни активисти, отколкото като членове на правителствения кабинет. Подобна забележка имаше и един от българските министри на външните работи, докато с България управляваха служебните кабинети. Спомни си само цялата какофония около Коридор 8, когато кабинетът на премиера Мицкоски встъпи в длъжност. Да бъда и малко саркастичен. Не толкова отдавна ние имахме служебен протокол, който практически успя да сбърка знамето на всеки чуждестранен дипломат, който посети Скопие. Бих казал, че онова, което липсва, не е във ваши ръце. 

– Накрая един въпрос, на който може и да не отговорите: защо няма единство на българите в страната Ви? Коя е причината да се делите толкова помежду си? Да, това е стара българска черта, ние и в България си имаме такива проблеми, но все пак… 

– Не бих казал, че има някакъв „раздор“ от сериозен характер. Със сигурност политическият климат тук и в България има своето влияние, но това влияние не детерминира динамиката на каквато и да е дейност като цяло. Може би е повече поради местната или регионалната активност на част от сдруженията, а по-малко на национално ниво, да влияе на възприятието за отсъствие на някаква по-сериозна координация. Нещо като македонските епархии преди 71-а, когато ревниво си пазят двора и дават отпор на всякаква централизация или унифициране.

Прочетете още »

Безобидна ли е идеята на Еди Рама за създаване на „държава на бекташите“?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3 

Когато на 22 септември миналата година министър-председателят на Албания, Еди Рама, обяви от трибуната на Организацията на обединените нации своя план за създаването на „държава на бекташите“ в Албания, неговата декларация доведе до широк дебат сред албанската общественост на Балканите, в който видимо преобладават критиките. Идеята за основаването на „държава на бекташите“ на площ от 130 декара, които тази институция притежава в района на албанската столица Тирана, предизвиква доста спорове в страната, в които участват политици, журналисти, религиозни представители и общественици. Въпреки това, през следващите месеци Рама продължи да настоява, че има реален план за създаването на такава структура и това не е поредната му ексцентрична идея. 

Тази институция няма да има митнически, данъчни и полицейски правомощия, но ще бъде в рамките на Конституцията на Албания, обеща Рама. Албанският министър-председател смята, че създаването на подобна „държава“ не противоречи на конституцията на страната, която забранява всякакво засягане на суверенитета и териториалната цялост на Албания. Еди Рама посочва като аргумент, че в Италия съществуват три подобни структури, което не застрашават териториалната цялост на тази държава. Впоследствие Еди Рама уточни, че това не е проект за създаването на нова държава, а особено ниво на подкрепа за една културно-религиозна общност, която има голям принос за изграждането на модерната албанска нация и държава. По време на своята реч в ООН Еди Рама подчерта не само нуждата от защитата на застрашеното национално културно наследство, но и позиционирането на Албания като един уникален модел на междурелигиозната хармония в света. 

Той постави акцента върху историческата роля на бекташизма като основен фактор в запазването на албанската национална идентичност, както и приноса на бекташийските текета като центрове за запазването на албанския език и култура по време на Албанското възраждане. Пред този проект обаче има много предизвикателства и силни критики. В юридически и конституционен план Република Албания е светска държава и не трябва да фаворизира нито една религия. По тази причина, предоставянето на специален статут за Световното главно старейшинство на бекташите, както е официалното наименование на тази религиозна организация, ще изисква разработването на нова законова рамка, а възможно е и дори конституционни изменения или нови тълкувания на съществуващите закони, което ще срещне сериозна политическа съпротива сред опозиционните среди. 

Планът на Рама вече предизвика недоволството на останалите религиозни общности и най-вече на Мюсюлманската (сунитската) общност в Албания, която е най-голямата религиозна институция в страната и която смята бекташите за сектанти, които не изповядват ортодоксален ислям. Ръководствата на другите религиозни организации оценяват тази инициатива като нарушаване на принципа на равенство между религиозните общности и застрашаване на хармонията сред различните религии в страната. 

 Според преброяването на населението през 2023 г. в Албания живеят 1 101 718 мюсюлмани, 201 530 християни католици, 173 645 православни християни, 115 644 мюсюлмани бекташи, 9658 евангелисти, 3670 граждани изповядват някаква друга религия, неопределилите са 332 155 души, неотговорилите на въпроса са 244 331 души, няма данни за 134 451 граждани, а атеистите са 85 311 души. Определящите се като бекташи съставляват под 5% от общото население на Албания и тяхното по-специално третиране от страна на официалните власти не се приема от представителите на останалите религиозни деноминации в страната. През 2017 г. ръководителят на Главното старейшинство Баба Едмон Брахимай, е искал от властите, включително и от министър-председателя Рама, подкрепа за получаването на по-особен статут на тази религиозна организация, но не и създаването на „държава“. 

В едно писмо до институциите на албанската държава Брахимай е поискал „изравняването на статута на Главното старейшенство с това на Апостолическия нунций в Тирана, който представлява Ватикана“, т.е. поискано е получаването на статута на един вид дипломатическа религиозна мисия, а не на „държава“. Подобно искане със сигурност ще стимулира амбициите и на другите религиозни общности в Албания да получат подобен специален статут, за да не се чувстват дискриминирани. 

Изненадващата идея на Рама предизвика появата и на различни конспиративни теории, на които няма да се спираме, но са знак за недоверието към този проект, който става причина за спекулации от различен характер. Безспорно е обаче, че евентуалното създаване на „държавата на бекташите“ няма да има вътрешнополитически, юридически и културно-религиозни последствия само за Албания, но и за някои съседни страни. Причина за това е претенцията на ръководството на тази общност, което настоява, че планираната структура ще има статута на „световен център“ и ще ръководи религиозния живот на бекташите в други страни по света. Световното главно старейшинство на бекташите със седалище в Тирана няма сериозно международно присъствие или сътрудничество с други религиозни структури, но освен шестте регионални центъра в Албания, ръководи и бекташийските текета и общности в Република Северна Македония (Тетово), Република Косово (Джакова), както и в САЩ (Детройт). 

Колкото и неоправдани да са претенциите за някакъв „световен център“ на бекташите, ръководен от Тирана, подобна структура може да създаде потенциална възможност за външна политическа намеса в религиозния живот на тези общности извън територията на Албания. Това важи най-вече за Република Косово, където Сръбската православна църква се ползва с екстериториалност, привилегии и имунитет. Появата на още една религиозна структура с претенции за особен статут в международен план, ще аргументира още повече позициите на сръбските паралелни институции в Косово, които се стремят към получаване на фактическа автономия и легитимиране на намесата на Белград в дейността на подобен вид институции. В България също има три бекташийски текета („Елмалъ баба“, с. Биволяне, Кърджали; „Осман баба“, с. Текето, Хасково; „Ак язълъ баба“, с. Оброчище, Варна), които са в полезрението на Главното старейшинство, а сред светите за бекташите места на сайта на тази организация е посочена и Калиакра, Варна. 

Ако създаването на „държавата на бекташите“ се осъществи, то тази „държава“ ще претендира за контрол върху религиозния живот и на малкото български бекташи. Важен е обаче не броят на практикуващите вярата си, принадлежащи към тази религиозна деноминация в България и по света, а декларираните от Еди Рама намерения да превърне „държавата на бекташите“ в инструмент на външната политика на Тирана под лозунга за „междурелигиозна хармония и толерантност в световен мащаб“. Подобни действия за налагане на бекташизма като институционализирана и международно легитимирана структура биха създали и поле за изостряне на противоречията между бекташите и ортодоксалните (сунитски) ислямски общности в балканските страни, в които волно или неволно ще бъдат замесени и чужди държави. 

 Д-р Антон Панчев

Прочетете още »

Владимир Перев: 59 човешки живота в РСМ струват 6000 евро

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3 

6000 евро е получил подкуп чиновникът, разрешил старият килимарски магазин в Кочани да започне работа като дискотека. „Първата неофициална информация, ако следствието не бъде засекретено, е за около 6000 евро. Толкова струват 59 млади животи в РСМ. Това е от сигурен източник отпреди 2 часа“, сподели на 17 март в ефира на БНР известният български общественик от Скопие Владимир Перев. 

„Това в Кочани беше убийство и трагедия. Както ни учеха през социализма, всички са виновни и това е точно. Виновни сме цялото общество. Но виновни са министерствата и политиците, ония преди това и сега.“ Той вярва, че започналите протести в РСМ, в Кочани и Скопие не може да имат мащабите на сърбите в Нови Сад и Белград. „Ние, македонците и българите, които сме един народ, едно племе, живеем в сянката на националните катастрофи и поражения, окупация. Нямаме героичния дух, който имат сърбите и гърците – демонстрацията за жп катастрофа. Това няма да го има при нас. Демонстрации в университета в Скопие има и в Кочани протест, но няма да го има този мащаб и тази тежест. Става дума за по-различна народопсихология на победители и пораженци. Ние сме от вторите“, аргументира се Владимир Перев. 

Той алармира, че в РСМ никой никога не е ограничавал малолетните деца да посещават дискотеки. „Единствената цел е да вземат пари от родителите и да си купят безалкохолни напитки и уиски. Това е първото, което проличава от работата на всички тия дискоклубове. Да не забравяме, че в Македония през 1994 г. стана трагедия с друга дискотека, при която в резултат на пожар загина момиче на 13 години. Тя е била прегазена от тълпата. Вдигна се шум и всичко приключи, защото големите горе са тия, които прибират пари в кеш.“ 

По думите му от повече от 3 месеца правителството и институциите показват омраза помежду им и няма как така да функционира държава. „Македония е държава, която в момента няма повече от 2,1 млн. души и другите са разпилени по света. Приказките, че има 2,700 000 жители са приказки за манипулации в изборния процес. Няма кой да направи революция. Има и спирачки – администрацията е около 180 000 души, те всички живеят на държавната каса. Очаквате ли, че тe ще направят срещу себе си демонстрация – това е най-елитната част, млади, прави и здрави?“, попита риторично журналистът. 

Според него в РСМ, при 17 0000 полицаи, не работи нищо, „хората умират като кучета и минават на червен светофар“.

Прочетете още »

Безхаберието на възрастните уби децата

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3

Този път ще бъда максимално кратък. Ще дадем предимство на потока от новини, който ни залива през последните дни по повод трагедията в Кочани. Така редовната ни рубрика „Новини от Република Северна Македония“ този път става монотематична. Намирам това за нормално, защото жертвената трагедия в малкия град в източната част на страната няма аналог в историята на младата държава. Не че е нямало и друг път повод да се бунтуваме срещу безхаберието на властите в държавата, които на различни нива носят отговорност за жертвите. Напротив. 

Но ако трябва да направим първия извод от сегашната драма с 59 жертви – засега! – ще трябва да кажем, че управляващите, независимо от кой цвят са, нямат навика и културата да се учат от грешките. Но в замяна на това са изключително щедри на закани и обещания, че всичко ще бъде проверено и анализирано и всеки, който има вина за инцидентите, ще бъде строго наказан с цялата строгост на закона. Сега чувам премиерът Християн Мицкоски да заплашва, че щял да хваща за ушите всеки виновник и да го вади навън от дома му. Като гледам, и полицията вече арестува и „на кило“ задържа под стража хора, за които смята, че носят някаква вина. И това е втория извод, който истински ме притеснява. Става дума за сериозно прекрачване на рамките на правомощията, които силовите структури имат. Водени от желанието бързо да решат случая и да пратят отговорните пред съда, се стига до престараване, което няма нищо общо с прокламираната привързаност на политиците към върховенството на закона и правоватта държава. 

Свидетел съм на гоненията, достигнали до истински тормоз и придружени с груби прояви на насилие в нарушаване на закона веднага след атентата срещу президента Киро Глигоров на 3 октомври 1995 г. Това също е урок, който очевидно не е научен. 

И още нещо. Както са знае, през последните години, а особено след идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски през май миналата година, отношенията ни със Северна Македония са в застой. Меко казано. Но когато там, при съседите, които приемаме за най-близки, се случи нещастие, едни от първите, да не кажа – първите, които реагирахме с помощ сме ние, българите, така наричаните обидно „татари“. Всичко, което бе нужно от българска страна, бе направено. Сигурен съм, че и лекарите в болниците, в които бяха изпратени най-тежките случаи от Кочани, ще направят всичко за спасяването на пострадалите. Да си призная, такава масова и широкомащабна акция за подкрепа, в която институциите, гражданските сдружения и обикновените хора у нас предприеха, досега не съм виждал. А, ако питате мен, най-доброто в случая е, че политиците като цяло млъкнаха и не се намесват с оценки, освен с изказаните дълбоки съболезнования за жертвите в дискотеката. Е, има и изключения, които носят повече негативи, отколкото позитиви. 

Президентът на Сърбия Александър Вучич посети пациентите от Северна Македония в болницата в Белград, придружен „случайно“ от около двадесетина телевизионни камери. Какво видя той през обвитите с бинтове глави на пострадалите, не знам, но пък камерите го запечатаха в бяла престилка и с изкуствена тъжна физиономия. Популистът си е популист и в такива моменти. В природата им е да бъдат фалшиви. 

От името на екипа на Бюлетина на МНИ „Българите на Балканите и по света“ и лично от свое име изказвам най-искрените си съболезнования на близките на жертвите от пожара в дискотеката в Кочани. В първите часове след трагедията го направих на стената си в социалните мрежи и получих толкова много подкрепа. Така и трябва. 

 Костадин Филипов

Прочетете още »

30 години Македонски научен институт - филиал Благоевград

30 години Македонски научен институт филиал Благоевград. Сборник изследвания. София МНИ, 2024, 287 с. с илюстрации, ISBN 978-619-7377-35-4 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 3

Сборникът отразява многообразната дейност на филиала на Македонския научен институт в Благоевград. Подбрани са 16 текста от 17 автори (едно колективно изследване с двама автори). Те представят проблематика, свързана с Македонския въпрос, с акцент към регионални прояви и проблеми на Горноджумайско / Благоевградско. Участват представители на различни възрастови групи и от различни институции, като Регионален музей–Благоевград, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Филиал на МНИ–Благоевград, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН, Македонски научен институт и др. 

Разработките покриват широк тематичен кръг: щрихи към психографията на македонския българин (Д. Тюлеков), учителското съсловие (Е. Чалгънова, Г. Тренчев), стопанското развитие (В. Китанов, Ел. Александрова), езиковедска проблематика (К. Ушева, Л. Перчеклийски), акценти от биографията на Гоце Делчев и Климент К. Шапкарев, на ген. Ал. Протогеров (Д. Шалев, И. Дренков), анализ на музейни артефакти (М. Василева, К. Захариева), реконструкция на миналото и музейна дейност (К. Алексиев, С. Гълъбова), рекламата през 20-те и 30-те години на ХХ в. Горна Джумая (Р. Хаджиева), развитието на спорта в Благоевград (В. Стоянов), едно сражение от Междусъюзническата война (Н. Даутов). 

Включена е и една посмъртна публикация на първия председател на филиала Й. Ванчев. Част от поместените статии съдържат нови документи, артефакти от фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград, неизвестни документални свидетелства. 

Други от текстовете предлагат значителни обобщения, а трети се концентрират върху отделни фактографски приноси. Изданието очертава една панорама на дейността на филиала на МНИ в Благоевград, като същевременно предлага сериозни приноси към историята на Македонския въпрос, регионалното развитие, както и по други проблеми, пряко свързани с македонската проблематика. 

Материалите в сборника представляват интерес не само за специалисти, а като цяло за една значителна на по мащаб читателска аудитория. Те са и свидетелство за творческия потенциал на филиала на МНИ в Благоевград. 

Николай Поппетров

Прочетете още »

Съобщение от ръководството на МНИ

Македонският научен институт изказва своите най-искрени съболезнования на семействата и близките на загиналите при пожара в гр. Кочани. 

Вярваме, че за оцелелите медиците полагат денонощни грижи и усилия, за да запазят живота им. 

На всички пострадали желаем бързо възстановяване!

Прочетете още »