Проф. Димитър Яранов - Разлог. Областно географско изучаване

Сп. "Македонски преглед", год. VIII, кн. 3, 1932, Яранов, Д. Разлог. Областно географско изучаване..., 77-128 

"... Разложката котловина по неколко причини отдавна заслужава такова изучаване. Твърде интересно е нейното геоморфоложко положение сред рилородопския масив и нейното антропогеографско положение между Македония и Тракия. И най-важно - Разлог е област, в която най-очебийно изпъква твърде интимната връзка между геоморфоложките и антропогеографските отношения..." 

 Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Проф. Димитър Яранов - Разложката котловина

 Сп. "Македонски преглед", год. VIII, кн. 2, 1932, Д. Яранов. Разлог. Областно географско изучване. I.,...с. 71 – 112.  

"... Разложката котловина по неколко причини отдавна заслужава такова изучаване. Твърде интересно е нейното геоморфоложко положение сред рилородопския масив и нейното антропогеографско положение между Македония и Тракия. И най-важно - Разлог е област, в която най-очебийно изпъква твърде интимната връзка между геоморфоложките и антропогеографските отношения..."

Целия материал четете по-долу:

Прочетете още »

Българското минало на град Пирот

сп. "Македонски преглед", г. Х, 1936, кн. 1-2, Д. Яранов, Град Пирот... 16 - 25

Град Пирот, макар да представя голям интерес във всяко отношение, не е бивал никога обект на едно по-обстойно изучване. В географско отношение той е почти непознат.

Работата на С. Христов върху „Пиротския окръг и неговото население" (В СбНУ., кн. XI, 1894, стр. 259—325) представя една културно-историческа студия, в която е даден само един сух орографски и хидрографски преглед на околността на град Пирот.

От тая студия не може да се разбере нито причината, поради която тъкмо на това място е възникнал този град, нито пък може да се добие представа за типа и физиономията му. В това отношение не допринася нищо и работата на К. Н. Костићa, „Пирот" (в Гласник српског географског Друштва, св. 1, стр. 82—91, 1912 г.), макар последният да има претенция да дава географска скица на този град.

Поради всичко това сметнах, че няма да бъде излишно да изложа в една кратка статия впечатленията си от едно десетдневно престояване в града Пирот и неговата непосредствена околност, престояване употребено изключително за физиогеографски проучвания...

 Целия материал четете по-долу:

 

 Любезно предоставено от "Книги за Македония"

Прочетете още »

Любчо Георгиевски: ВМРО-ДПМНЕ е с пречупен гръбнак, сръбски знамена се вееха край Битоля

Каймакчалан, 21.09. 2024 г. Докато лидерите на ВМРО-ДПМНЕ вманиачено чертаят нови разделителни линии с България, голяма сръбска делегация водена от военния министър Братислав Гашич отбеляза необезпокоявано 108-годишнината от битката на Каймакчалан

Източник: Dnevnik.rs

„В крайна сметка стана ясно каква е била целта на политическото шоу с протоколните пропуски с Република България от страна на правителството и на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Всичко това бе направено с цел обществото да бъде дефокусирано и зад очите на гражданите на 22 септември да бъде отбелязана 108-ата годишнина от битката край Каймакчалан“. Това се казва в позиция на ВМРО-Народна партия на бившия премиер Любчо Георгиевски. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

„Без нито едно македонско знаме, но с много сръбски знамена и в присъствието на македонския вицепремиер, и висши сръбски държавни ръководители бе отбелязана „окупацията на Македония“. В официалните речи нито веднъж не бе споменато името на държавата домакин. В речите им десетина пъти окупацията на Македония бе определена като „освобождение“, Каймакчалан бе наричан „вратата на Сръбското кралство“, а Битоля „град на Сръбското кралство“, се казва още в позицията на партията. 

„Трябва да припомним, че 11-а македонска дивизия се бореше срещу сръбската окупация на Македония, а за това никой нищо не споменава. Очевидно правителството на ВМРО-ДПМНЕ продължава с традицията да чества Зебърняк, както по времето на Никола Груевски, когато самите ние чествахме окупацията на Македония“, пишат още от ВМРО-Народна партия „За ВМРО-Народна партия е много тъжно да вижда как правителството на ВМРО-ДПМНЕ е със счупен гръбнак и се отнася крайно недостойно към трагедията на македонския народ. 

Искаме да припомним, че дори по времето на бивша Югославия в Македония под ръководството на Лазар Колишевски не се честваше сръбската окупация и нас ни учеха, че това е било най-жестокият период за македонския народ, а тогавашната левица определяше държавата като „затвор за народите“, пише още в документа.

Прочетете още »

Първо българско училище в с. Требище, Голо бърдо

Източник: Посолство на Р България в Тирана, Албания

Първо българско неделно училище отвори врати в село Требище, в албанската област Голо бърдо. Училището е наречено на най-красивия български празник 24 май – денят, в който почитаме делото на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий и на българската просвета и култура. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 10

Новото образователно средище, което посрещна първите си ученици на 5 октомври, ще действа към Дружество за образование и култура „Просвета” с председател доц. д-р Линдита Дурмиши. 

 На откриването присъстваха кметът на град Булкиза г-жа Фестиме Мйещри, преподаватели от Благоевградския университет, членове на Българската академия на науките и изкуствата, проф. д-р Борис Манов, както и много сънародници и деца от района на Голо бърдо.

Прочетете още »

Лектория "Македония": Гостува проф. д-р Анна Кочева

Здравейте! 

Продължаваме с Лектория „Македония“ на Македонския научен институт. Този път ще разговаряме и дебатираме по темата “От първата езикова комисия до днес - 80 години експерименти“. Любопитството ни ще задоволи гостът ни – проф. д-р Анна Кочева от Института за български език на БАН. 

Денят е четвъртък, 21 ноември, мястото - МНИ, гр. София, ул. „Пиротска“ 5, втори етаж, Голяма зала. Часът е същият - 18:00. Модератор - моята скромност - Костадин Филипов. 

Предлагаме познание, а не митове. 

Заповядайте! 

Проф. д-р Георги Н. Николов (председател на МНИ) 

Костадин Филипов (водещ)

Прочетете още »